"Алфа Рисърч" тества обществените нагласи по време на предаването с въпроса "Достатъчни ли са само икономически стимули или трябва и подходяща миграционна политика за противодействие на демографската криза?" Над 55% от запитаните считат, че трябва да има и подходяща миграционна политика. След предаването процентът се е покачил с 9,1 на сто. За почти 41% от анкетираните стумилите и мерките са достатъчни, като след дебатът процентите спадат с 11,2. Хората без мнение в началото на дискусията са 3,7%, а след нея вече са с 2,1 на сто повече.
Много са мерките и инициативите, които трябва да се реализират, за да се подобри демографията на една страна. Със сигурност стимул за една жена да създава деца няма как да са помощите, а със сигурност е обичта към нейния съпруг. Не мисля, че икономическият фактор може да бъде стимул за едно семейство да има деца. Да, често пъти ниските доходи не дават достатъчно спокойствие на семейството да има повече от две деца. Аз съм убеден, че с подобряването на икономиката и инфраструктурата в страната проблемът с недоброто заплащане ще се реши, каза Калин Каменов.
Анализът на
сегашното положение, който ще е в основата
на бъдещи решения, трябва да отиде малко
по-дълбоко от това колко деца се раждат,
каква е смъртността и т. н. - безспорно
важни показатели. Но има още едни, за
който политкоректно се мълчи, тоест се
лъже. Има три етноса в България -
българският етнос, който е държавно
структурно определящ, турски етнос и
цигански етнос. Трябва да видим колко
деца се раждат от трите етноса и кой
етнос какво образование е склонен да
дава на своите деца. Тоест нас ни
интересува не само колко деца се раждат,
а и какъв е шансът те да станат образовани
граждани, обърна внимание проф.
Константинов.
Не виждам картината като мрачна. България преживява труден период - посткомунизъм се казва. За всички държави е труден. За България също е труден. При другите източноеврепейски държави има особености, които България ги споделя. Една от тях е отрицателен механичен прираст. В България бедността е най-голяма от целия ЕС. По-страшното е, че в общественото пространство витаят митове, които не могат да се преодолеят. Тук ролята на медиите е много голяма, заяви проф. Марта Сугарева.
Един от митовете е, че през последните 20-25 години демокрацията е довела до спад на населението. 65-та година сме били 8,2 млн., 75-та - 8,7, 85-та сме били 8,9, сега сме малко над 7. В средата на 70-те спира ръстът на българското население. Вторият мит, че основен проблем е застаряването на населението и това, че има ниска раждаемост, подчерта Владимир Каролев и добави: Всъщност основният демографски проблем в България е с продължаваща, макар и намаляваща, тенденция българи в трудоспобна възраст - между 18 и 55 години, да емигрират.
Никой не иска да бъде емигрант, никой не иска да бъде третиран като чужда човек. В чужбина всеки млад е заминал и започва от минус... Разбира се, условията на живот там са по-добри, имат системи за сигурност, имат много по-добра социална политика от нашата, но пък има тенденция да връщане в България, заяви Йонко Димитров.
Проблемът на България не е раждаемостта, а е във високата смъртност, може би най-високата в Европа, и че изключително много активни хора напускат България. Когато говорим за връщането на българи от чужбина, трябва да кажем за кои българи става въпрос. Фокусът трябва да бъде най-вече върху студентите и да има възможности България да стане атрактивна за тях. В момента има 10 000 български студенти в чужбина, а целия прехода може би са над 100 хиляди завършилите в чужбина. Някои от тях са се завърнали, но огромната част не са, отбеляза Евгений Кънев.
