Референдум – 15 юли 2014: Възможните варианти за изход от ситуацията с КТБ

Смятате ли, че държавата трябва да изплати пълния размер на влоговете в КТБ или само гарантираните по закон до 100 хиляди евро? Това бе основният въпрос, по който "Алфа Рисърч" тества нагласите на обществото тази вечер в предаването "Референдум".

В дискусията за възможните варианти за изход от ситуацията с КТБ и състоянието на банковия сектор като цяло в студиото на предаването участваха експерти - финансисти и икономисти. Поканата за участие в "Референдум" отклониха и от БНБ, и политическите сили, включили се в консултациите при президента.

Случващото се в КТБ анализираха проф. Христина Вучева - бивш вицепремиер и министър на финансите, доц. Стоян Александров - бивш финансов министър и настоящ ръководител на катедра "Финанси" в УНСС, Любомир Дацов - бивш заместник финансов министър в две правителства, Георги Ангелов - старши икономист в Институт "Отворено общество", и икономистът Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч".

Според проф. Христина Вучева политиците "не казват това, което знаят и това не е добре за никого". Самият закон, на който се основава съществуването на специалния надзор, изисква в надзорния период да се намери начин да се оздрави банката. Това е задължение на квестурата, подчерта тя и добави, че в трите месеца трябва да очакваме не само информация за състоянието на банката, но да имаме и резултати за оздравяване.

За да се посочи правилен изход от ситуацията с КТБ, е необходимо да се знае "поне приблизителна истина за състоянието на банката", каза Стоян Александров. Краткият срок, даден на одиторите, не им позволи да имат по-категорична позиция по един портфейл от 3,5 милиарда. Те нямат представа от финансовото състояние на кредитополучателите, за пазарната стойност на обезпеченията и тяхното наличие. Те не казват, че 3,5 милиарда са несъбираеми кредити, а още по-малко, че това са откраднати или източени пари, както се тиражира от медиите, подчерта той  и добави: "Ако има желание да се види истинското състояние, истинските длъжници и доколко са събираеми тези кредити, има начин да се осъществи това нещо."

Решението на БНБ да се отложи отварянето на КТБ е добро, защото 10 дни са крайно недостатъчни, за да се установи реалното състояние на банката, каза финансистът Любомир Дацов и добави: "Аз лично смятам, че нямаше политическа криза в страната, банката едва ли щеше да бъде в това състояние в момента. Поне от гледна точка на баланс нямаше нито една причина да смятаме, че банката може да изпадне в такова състояние. Факт е, че политически сплетни, слухове, непремерени изказвания на една или друга институция предизвикаха част от кризата."

Ако се действа бързо, се действа без информация и може да се вземе грешно решение. Ако се действа бавно, обаче, хората, които имат там замразени пари, страдат. Това е конфликтът. Няма правилно решение - всяко решение има някакви негативни ефекти, отбеляза Георги Ангелов. Спорът дали да се защитят всички вложители или само гарантираните също има и в двата варианта негативи. Всички трябва да знаем тези негативни ефекти, за да можем да вземем не само едно решение, а за да имаме цял списък от мерки, за да ги избегнем, категоричен бе той.

Нормалното действие в банковата сфера по закон е БНБ да подкрепи банката или да нея подкрепи, съответно самата банка да откаже да търси такава подкрепа. Идва специален надзор, отново стои въпросът дали откриваме банката и дали я подкрепяме, ако е платежоспособна, или минаваме към несъстоятелност, обрисува картината Лъчезар Богданов и подчерта, че няма как вложителите на КТБ да ползват парите там след като не е реализирана цялата тази поредица от стъпки и да се вземат тези решения. Според него, обаче, е много трудно да оздравяваш банка, в която прокуратурата провежда разследване на важни фигури от нейното управление.

Според 24.6% от участващите в анкетата на "Алфа Рисърч" реакцията на отговорните институции по кризата с КТБ е правилна, за 68.6 на сто оценката е отрицателна, а 6.8 са без мнение.

На основния въпрос на "Алфа Рисърч" дали държавата трябва да изплати пълния размер на влоговете в КТБ или само гарантираните по закон до 100 хиляди евро след дискусията процентът на запитаните, отговорили с "да", спада от 49.2% на 43.6%, с "не" отговарят 51.1 след анализите на експертите срещу 44.5 преди това, а с 1% е спаднал резултатът при хората без мнение от 6.3 на  5.3 на сто.