Смятате ли, че България има правилна политика по отношение на:...

На западната ни граница политическа криза в Скопие преди дни доведе до сблъсъци и напрежение. Сега всички следят дали основните политически сили в Македония ще успеят да успокоят обществото. На юг Ердоган постави нови условия на ЕС, а еврокомисарят по разширяването каза, че Анкара се отдалечава от европейската перспектива. Днес Външната комисия на Европейския парламент разгледа доклада за състоянието на Турция за 2016 година.

Как ситуацията в региона се отразява на сигурността в страната ни? Може ли България да играе ключова роля в търсенето на стабилност?

В студиото на "Референдум" темата за стабилността на Балканите дискутираха евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев, депутатът от "БСП за България" и бивш външен министър Кристиан Вигенин, политологът и социолог от НБУ доц. Антоний Гълъбов и Калоян Методиев - политолог от Института за стратегии и анализи. В разговора на живо от Брюксел участват и евродепутатът от групата "Европейски консерватори и реформисти"/ВМРО Ангел Джамбазки /ВМРО/ и неговият колега - Илхан Кючук от АЛДЕ/ДПС.

Според Андрей Ковачев събитията в Скопие са резултат от напрежение, което съществува от дълги години в Македония. Страната изостава изключително много в преговорите с ЕС. Увеличават се проблемите с Гърция, а има проблеми и с България. Македония буксува, а македонските граждани са недоволни от липсата на перспектива страна скоро да стане член на НАТО и ЕС, коментира евродепутатът. Не е изненада това, което се случи, и се надявам да надделее разумът и Македония в най-скоро време да има ново правителство, допълни той.

Кристиан Вигенин се съгласи, че напрежението в Македония се трупа от години. "Това, което виждаме в Македония, е абсолютното нежелание от страна на управляващите да дадат възможност на конституционната процедура да доведе до ново правителство, защото нормалното в една демокрация е този, който има мнозинство, да създаде правителство, да избере председател на парламента. Блокирането на този процес създаде напрежение, което избухна от едната страна, но процесите са доста по-дълбоки", обобщи той. Вигенин допълни, че това ще е едно "пробуждане".

Проблемът в Македония спекулира с етническото напрежение и продължение на партийна стратегия както от страна на Груевски, така и от страна на Заев, заяви доц. Гълъбов. Според него същественият въпрос е, че "ние поглеждаме от време на време към съседите си и в никакъв случай не виждаме едновременно перспективата на ЕС и перспективите на регионалното сътрудничество". Всички наши страни първо минаха през членство в НАТО и след това в ЕС. Това, че Алиансът не намери сили да стартира процедура с Македония, беше първият дестабилизиращ фактор, на който ние не реагирахме, отбеляза политологът. По думите му българската външна политика "не се простира в много дълъг период от време" и "има някакви инициативи, които

остават на местно равнище, те се проектират върху цялостното развитие на ЕС".

Калоян Методиев обобщи, че кризата в Македония е започнала през 2014 година и вече трета година не се намира решение. Трупаше се напрежение и боят в парламента беше закономерна реакция след провокацията, продължи той и заяви, че не очаква ситуацията скоро да се успокои. "Егото на Заев, егото на Груевски - лидерите на две партии, са прекалено големи, прекалено сблъскали се, прекалено лични са нещата вече. И двете страни използват етническата карта - албанската. Албанската карта също се използва сама себе си или от външни фактори, наместват се геополитически проекции от всички всички възможни страни. Тоест, имаме идеалния коктейл нещата да не се случват и тук може да бъде стабилизиращата роля на ЕС към днешна датата", коментира политологът.

Илхан Кючук отбеляза, че събитията в Македония се коментират в Европарламента. Според него в случая е важно какво може да направи България и не дали конфликтът е етнически или партиен. Действията на "ЕС могат да бъдат само едни - даване на светлина за присъединяване и започване на преговорния процес с Република Македония", каза евродепутатът и допълни, че Юнкер е допуснал стратегическа грешка, когато преди три години е наложил мораториум на присъединителния процес на страните от Западните Балкани.

"Когато говорим за Македония, ние говорим за един народ в две държави. Няма никакво съмнение, че в Република Македония живее братски на нас народ", подчерта Ангел Джамбазки и призова да сме особено внимателни, когато коментираме проблемите там. По думите му конфликтът има няколко нива - етническо, чиято основа е положена още през 2001 година с Охридския мирен договор; балканско измерение, което се корени във вътрешно албанската битка за надмощие; международно измерение на конфликта, защото на територията на Македония се сблъскват няколко
геополитически идеи и визии.

На въпрос на "Алфа рисърч" дали следят събитията в Македония от последните няколко дни 76% от участвалите в допитването заявяват, че ги следят, като 11 на сто от тях - с особено внимание.

На въпрос "Смятате ли, че България има правилна политика по отношение на:..." 57% от анкетираните одобряват политиката ни към Турция, 57.5 на сто подкрепят политиката ни към Македония, а 65.8 - тази към останалите балкански страни.

На основния въпрос на "Алфа рисърч" трябва ли България да съдейства за присъединяването на Македония към ЕС преди предаването с "да" отговарят 61.8% от запитаните, а след дебата - 63.1 на сто. Преди предаването за 34.6 процента това не е необходимо, а след това с "не" отговарят 33.5. Без мнение преди дискусията са били 3.6%, а след това 3.4 на сто.

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа по БНТ!