Трябва ли носенето на бурки на публични места да бъде регламентирано със закон?

Тази вечер в "Референдум": Трябва ли носенето на бурки на публични места да бъде регламентирано със закон?

Четири комисии в Народното събрание приеха да бъде забранено със закон носенето на бурки на публични места. Предстои предложението да бъде гласувано в пленарната зала. Ако бъде приет, този закон ще важи както за български граждани, така и за временно пребиваващите у нас. Основният въпрос, по който Алфа рисърч тества публичните нагласи днес, е следният: На какво ниво трябва да бъде регламентиран въпросът  за покриване или скриване на лицето на публични места - на национално или на местно?

В студиото на предаването бяха депутатът от Патриотичния фронт Юлиан Ангелов, Юлиана Методиева от БХК, адвокат Михаил Екимджиев, политологът проф. Анна Кръстева и социалният антрополог Харалан Александров.

Юлиан Ангелов, депутатът от Патриотичния фронт, политик от ВМРО и един от вносителите на закона. С оглед на факта, че радикалният ислям все повече атакува Европа, включително на България, Ангелов смята, че ние длъжни сме да запазим светския характер на държавата и да защитим националната сигурност. Неговата политическа сила е внесла две предложения в НС – едно за криминализиране на радикалния ислям и второ за приемане на закон за забрана на бурките. Предлаганият закон е част от мерките, които трябва да се предприемат от държавата, за да защити собствените си интереси и светския си характер, убеден е депутатът.

Юлиана Методиева, съосновател на правозащитната организация „Български хелзински комитет“ и главен редактор на онлайн платформата „Маргиналия“. Темата за бурките, припомни Методиева, тръгна от Пазарджик от 2011 г. когато започна процесът срещу имамите, разпространяващи радикален ислям. Оттогава в циганското гето в града 20-ина жени носят бурки. Според нея темата се раздухва не само заради тероризма и радикалния ислям, а и изкуствено заради желанието на националистическите организации в България да внесат проблем „така че да опаковат своето устойчиво присъствие във властта“.

Доцент Харалан Александров, социален антрополог.  Александров не се съгласи с мнението на Юлиана Методиева, че страхът е измислен. „… Той е  реален. Няма съмнение, че той подлежи на манипулиране, на политическа употреба и дори злоупотреба, но страховете са съвсем реални“. Всички проучвания в областта на неговите проучвания показват, че „тревогата от проникването на нещо чуждо, страшно, неизвестно се засилва“. Според Александров , ако разглеждаме предлагания закон като отговор на едни до голяма степен ирационални страхове, той би могло да се нарече „популистки“. Той смята, че това законодателство не е безпроблемно доколкото не е ясно дали предлагащите са взели решението в резултат на свободната си воля. От друга страна, като човек и като гражданин, социалният антрополог, занимаващ се с проблемите на гетото, е убеден, че както покриването на лицето, така и забраната му затрудняват особено силно „политиката на интеграция, която и без това е проблематична в България“.

Адвокат Михаил Екимджиев е председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека. Светската, правовата държава гарантира правото на свободата на изповеданията, в което е включено и правото да избираш определено религиозно облекло и определени религиозни ритуали, подчерта адвокатът. Темата има много нива. От една страна е право на свободата на изповеданията и то е регламентирано от българската конституция и от Европейската конвенция за правата на човека. Но от друга страна е правото на равенство, на жените да не бъдат дискриминирани. И това са едни от основните ценности на всяка правова държава. Затова адвокат Екимджиев е убеден, че трябва да се намери „един изключително деликатен баланс“. Този проблем трябва да се изследва с много говорене, мислене, с далновидност, а не да се вземат бързи, популистки решения. Юрисът смята, че има основания да бъдат наложени ограничения, но това да не става по вандалски начин, а с един ясен, прецизен закон, който да дефинира за какво точно облекло се отнася и какво точно публично пространство. Защото "можем да отгледаме терористи, страхувайки се от тероризъм", опасява се адвокатът.

Проф. Анна Кръстева, политолог и ръководител на Центъра за миграционни изследвания в НБУ. Като говорим за световна заплаха, референтната рамка за България е Европейският съюз, подчерта Кръстева. Но по темата в Европа няма единен модел. Проф. Кръстева изтъкна черти на френския модел. Аналогичен закон във Франция мина бързо, след като е бил обсъждан в период на наближаващи избори, но въпреки това не е спечелил втори мандат за президента Саркози. Според политолога централният въпрос е защо сега и  защо така? Трябва, по думите й, да имаме предвид, че сме в изборна година. Проф.Кръстева отбеляза, че във Франция,  още от самото начало на дебата е била дефинирана групата, спрямо която той се отнася, при това с конкретни цифри. В този смисъл, тя смята, че вносителите на предложението за тази забрана е добре да конкретизират броя на хората, за които тя ще се отнася, и какъв е профилът им.