Въвлече ли Светият синод Църквата в политически игри?

„Решението на Св. Синод за молитвеното споменаване на Симеон Сакскобургготски като „цар на българите” е фрапантна, груба намеса в работата на държавата” – тази събота във „Вяра и общество”

В броя ви предлагаме:

"Светият Синод е взел решението за молитвено споменаване на Симеон Сакскобургготски като „цар на на българите” на основание на историческа фактология, хронология и по традиция” – това заяви Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, изразявайки официалното становище на българските архиереи. Според него „Църквата живее в държавата, но е отделена от нея и решението не застрашава конституционния ред. Св. Синод поставя нещата на историческа основа, но ние сме общество на самозвани съдници и не бива във всичко да се подхожда с отрицателно отношение”.

В дискусията участие взеха и Любомир Младенов - служител на Дирекцията по вероизроведанията към МС от основаването й и неин директор (1997–2002 ), син на началника на военна прокуратура по времето на цар Борис ІІІ, и д-р Виктор Костов - правозащитник, гл. редактор на „Свобода за всеки”.

За д-р Костов „това решение влиза в противоречие с Конституцията. Ако то нямаше обвързване и претенции за властническо взаимодействие между Църква и власт, едва ли щеше да има проблем. Но в този му вид то може да стане катализатор за връщането на стари форми на управление”.

„Висшият клир и Симеон Сакскобургготски получиха отпор в общественото мнение на България. Пренебрегва се историческият факт, че като министър-председател той се закле в Конституцията на РБългария и с това се отрече от своята монархическа принадлежност. Случващото се е брънка от една кампания за политическа реабилитация на бившия цар” – категоричен беше Любомир Младенов.

След дискусията позиция по темата изрази и проф. Калин Янакиев, като изтъкна: ”Ако Църквата ни задължи да поменаваме Симеон Сакскобургготски днес като цар, значи отрича републиката”.

Предлагаме Ви още:

Възстановяването на Българската патриаршия – ще си припомним със звук и картина как след 530-годишно прекъсване на 10 май 1953 година Третият църковно-народен събор избира Български патриарх със съдействието на атеистичната власт и как десет години преди това цар Борис Трети и премиерът проф. Богдан Филов отказват да възстановят патриаршията.

"Европа, Паметта, Църквата” - проф. Калин Янакиев ще представи новата си книга, която сам определя като своеобразен „дневник” на своите политико-историческите, философските и религиозни „замисляния” през последните три години. „Ако не се изкушим да наречем Православието източно, а го назовем Вселенско – каквото то всъщност е, тогава ще знаем, че всички процеси в Европа са свързани с Православието”.

Екипът на „Вяра и общество”