Един забравен исполин на Православието

Един забравен исполин на Православието
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Един забравен исполин на Православието – тази събота във „Вяра и общество”

В поредния брой на предаването ще видите:

Голямата църковна реформа и обединението на руските земи, е сред големите заслуги на св. Киприан Българина, митрополит на цяла Русия” – разговор в студиото по повод 610-годишнината от успението на „великото светило на Православието” от ХІV век, чието име незаслужено тъне в забрава. Заедно със събеседниците проф. Анисава Милтенова и проф. Христо Матанов Горан Благоев търси отговор на въпроси, свързани с ролята на изтъкнатия представител на исихазма за развитието на вселенското Православие, за политическото и духовното обединение на руските земи и за развитието на книжовността през ХІV век. И двамата гости бяха единодушни, че обявяването на Киприан за сърбин, каквато теза има в руската историография, е резултат от грешка в някои ръкописи. Те припомниха, че той е потомък на голям род с разклонения в целия тогавашен Европейски Югоизток. За съжаление българската хуманитаристика все още малко познава неговата личност.

Според проф. Милтенова „св. Киприан Московски е бил посредник между литературите и културите на България, Византия и Русия”. Проф. Матанов подчерта, че „св. Киприан е типичен исихаст, а истинските исихасти не знаят граници, съществувал е един „исихастки интернационал”, и св. Киприан е можел да служи на всяка църква без проблем. През ХІV в. влиянието на идеите на исихазма за единство на православните води и до политическо обединение. Единно Московско княжество – единна Руска църква” – на такъв девиз е служел св. Киприан”.

Специален видеоматериал ви отвежда до местата на св. Киприан и разказва още какъв е интелектуалният кръг, в който се е движел Киприан Българина, каква е връзката му с Патриарх Евтимий и с прочутия руски иконописец Андрей Рубльов и по какъв начин славяноезичната литургия идва в Киевска Русия от България.

Майчински криле – разказ за историята на празника Покров на Пресвета Богородица, чието начало ни отвежда през 901 г. в Константинопол

Румъния – една жива църква и през режима на Чаушеску, и сега”. Събеседник на Горан Благоев е изследователят по съвременно религиознание от Румънската академия Ирина Стал. Според нея съвременните хора отчаяно се нуждаят от вяра, за да преминат през трудностите на този свят – Църквата е тази, която дава нужните и исканите отговори от хората. Научете също как Румънската православна църква почита мъчениците на комунистическия режим и вижте един конкретен пример – за народната почит към свещеника Илия Лакатушу, преминал през затворите на комунистическа Румъния, а днес край нетленното му тяло се извършват чудеса.

Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог” – продължава поредицата разговори върху Божиите заповеди. По Третата Божия заповед наш събеседник е свещеник Стефан Пашов. Според него тази заповед се нарушава, когато човек богохулства, когато роптае, когато се заклева в името на Бога, когато се заклева пред Библията, Евангелието и Кръста:„Името е иконата на личността: името на Бога е иконата на личността на Бога. Всеки човек трябва чрез живота си да изпълнява своите обети!” Според свещеника честите възклицания, които отправяме по различни като „Господи!”, „Боже мой” или „Боже, боже”, също са нарушение на тази заповед.

Проблемите пред диалога между католици и православни не са препятствия, а стимул” – посланията от срещата между папа Франциск и Грузинския патриарх Илия Втори по време на визитата на главата на римокатолическата църква в Тбилиси.

Екипът на „Вяра и общество”