Когато благотворителността предизвика враждебност

Когато благотворителността предизвика враждебност
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Църквата може да бъде по-добро социално министерство, когато в името на любовта възстановява подобието на Бога. Защо няма ненаказано добро? За некампанийната благотворителност, която се оказа бреме за инициаторите им и как един ресторант, който вече години изхранва бедни и социално слаби, затваря врати.

Ще видите репортаж от София за две социални кухни – едната пред храма «Св.Николай Мирликийски» и пред ресторант, изхранващ над 100 социално слаби чрез инициативата «Подай ръка», който в четвъртък ще затвори врати. Коментар по казуса чуйте от архимандрит Дионисий, свидетел и участник на не една благотворителна кампания и Мартин Мартинов, автор на инициативата «Подай ръка».

Архимандрит Дионисий: Изпитах гняв, когато гледах репортажа в предаването. Хората, които са срещу социалната кухня, демонстрират безобразни отношения. Нека всеки си представи, че утре животът може да го постави на мястото на бедните. Имаше идея за сътрудничество между Църквата и Социалното министерство в последните години на патриарх Максим, но вече 9 години тази идея отлежава в нечие чекмедже. Явно няма комуникация. Духовната бедност в нашето общество е несъмнен факт.

Мартин Мартинов: Въпреки че трябва да освободя ресторанта, кампанията ще продължи. Храната ще се готви в Костинброд и ще се докарва в София, до същия адрес. Ще се раздава топъл обяд до края на април. А иначе, по принцип българинът е добър човек, съпричастен е, хората даряват. По-малко са тези, които са срещу кампанията. Не трябва да им позволяваме да надделяват. Бедните хора са ощетени от дом, от близки, да им спрем и храната ли накрая... тези хора имат нужда от мен и аз няма да се отметна от дадената дума.

Първите монахини в Армения – как в страната, която прие християнството преди 4 века женско монашество се прояви едва през 21 век?

Противоборството между държава и Църква се изразява в борбата на Византия срещу иконите.

Защо почитането на иконите се смята за победа на православието над ересите? Един разговор в навечерието на Неделя Православна с историка проф. Христо Матанов и гл. ас. свещеник Людмил Петров от Институт за изследване на обществото и знанието – БАН.

Според проф. Матанов почита се първообразът на иконата, не предметът. Иконата е символ на Църквата, затова ересите бият именно по тази символика. Ако я отнемеш, особено на неграмотните, не им остава нищо. За свещеник Людмил Петров почитането на иконите е триумф на Православието. Парадоксът е, че когато се отричат иконите, се отрича Свещеното писание /Библията/. Иконоборчеството не е една от многото ереси. То е радикално отрицание на сакралните измерения на историята. Без иконата, светът няма душа. Църквата е икона на Троицата. Трябва да удържим тази специфична нагласа.

Вижте още от този неординерен разговор по повод празника Неделя на православието.

Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения: по БНТ 1 – в понеделник от 12.30 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч., в понеделник срещу вторник от 2.50 часа и в петък от 12.30ч., а по БНТ 2 – в събота от 7.00 часа.

Екипът на «Вяра и общество»