БПЦ и признаването на Македонската църква под името „Охридска архиепископия”

В поредния брой за тази година – 25 януари, Ви предлагаме:

• Съветите на един стълб на вярата – в деня на св. Григорий Богослов почитаме паметта му, като припомняме някои от неговите мъдри слова.

• „И днес БПЦ е тиха и мълчалива...” Разговор на Горан Благоев с анализатора Николай Кръстев по повод опита на патриарх Вартоломей да пренапише църковната история на Балканите след срещата му с двама македонски премиери. Научете навлиза ли в нова фаза казусът с автокефалията на МПЦ, ако за име на новата църква бъде дадено названието „Охридска архиепископия”, което е свързано с България. Анализаторът и богословът Николай Кръстев още не може да си обясни „защо днес БПЦ няма позиция и решение за името на Македонската църква? И защо докато ние със Скопие спорим за история Сръбският и Вселенският патриарх си поделят влиянието над тази църка?” Той припомни, че „през 2005 година сръбският патриарх Ириней започна опити за създаване на самостоятелна „Охридска архиепископия” и когато това не се осъществява я създаде в рамките на Сръбската църква. Как тогава БПЦ призна този факт? Защо нищо не направи и допусна този прецедент с българско име?” Чуйте интересните тези на Николай Кръстев. Ще разберете как казусът с името на Македонската църква се е развивал във времето и какви са печалившите ни ходове, за да запазим паметта на историята и българската църква.

• „Архиерей, когото помнят с благодарност и обич” – новоизлязлата книга за Търновския митрополит Стефан, която съдържа негова биография, спомени на 45 негови съвременници и изобилен фотографски архив – през погледа на нейния автор Борис Цацов, а също проф. Иван Желев и Тивериополския епископ Тихон – и двамата лично са познавали висшия духовник, останал в тяхната памет и с ерудицията и добротата си.

• „Бог ни призовава към милост и нравствено извисяване.” Във време на постоянни катаклизми по света, небивала суша по нашите земи тази зима и земетресения на полуострова искаме да обърнем поглед към онова, което ни казва Библията и да разберем защо Бог допуска природните бедствия. Наказва ли ни? Архимандрит Дионисий смята, че „всяко природно бедствие може да бъде промисъл на Бог. Провокираме го – ние с греховете, управляващите с престъпленията, а клириците с отстъпленията... В страстите и в срама вече нямаме предел...”. Според доц. д-р Тодор Велчев (астрофизик): „... Бедствията и земетресенията са извън човешките възможности, но законодателят при всички тези случаи е християнският възглед, той контролира обстоятелствата. Остава тайна как се влияе на този процес... Ние хората приемаме природата и природните блага за даденост и ги превръщаме в нагласени машини за пари... Какво направихме с Банско, с българското Черноморие? Всеки вярващ трябва да носи отговорност за случващото се в света.”

Ако сте пропуснали първото излъчване на "Вяра и общество", може да проследите предаването и чрез неговите повторения: по БНТ1 – в понеделник от 12:30, по БНТ4 – в неделя от 11:00, в понеделник срещу вторник от 2:50 часа и в петък от 12:30, а по БНТ2 – в събота от 7:00 часа.

Екипът на "Вяра и общество"