Каква беше 2018 за България?

Проф. Иво Петров: Не бих казал, че има много голяма разлика поне в личен аспект. При нас винаги има предизвикателства, както от гледна точка тясно професионална, така и по-стратегическа. Годината беше трудна за всички бих казал и по същия начин много често колкото по-голяма е трудността, толкова по-голям е и успехът. Аз смятам, че беше една относително успешна година, въпреки че има много гласове в това да смятат, че в здравеопазването се случват само негативни неща, аз смятам, че не е така, смятам, че се постави едно добро начало най-малкото на една изключително добра и надявам се резултативна дискусия, която да доведе до позитивни промени като стратегически план.

Любомир Аламанов: Успехът лично аз го измервам с възможност да опитвам и утре отново да направя нещо ново, да не спирам да се уча, да не спирам да преодолявам трудности, да не спирам да изнамирам нови идеи, да не спирам да вдъхновявам екипа и заедно да постигаме нови и нови върхове. Успехът не е състояние, успехът е процес, който движи непрекъснато.

Д-р Милен Врабевски: Колкото повече сме успешни в това да добавим стойност към живота на останалите, т.е. че сме способни да живеем с мисия, че сме разбрали, че не сме родени напразно, толкова повече нещата ни се построяват по правилния начин по простата причина, че сме в резонанс на честта с вселенските закони, т.е. градивност, конструктивност, някакъв вид макар и граничещ с нерационалното - позитивизъм, и желание на първо място да се научиш да живееш за останалите. Това е в основата на всеки един успех. Не на последно място ще сложа и вярата в себе си.

Леона Асланова: Успехът за всеки е нещо различно, свързано с това в какво вярваш, ако вярваш, че е да си роднина на милиционер, значи това е успех за теб. Ако вярваш, че са децата ти и семейството, това е успех.

Милко Лазаров: Успехът е относително понятие и донякъде банално. Опасно е да доведе до възгордяване.Според мен ядката на успеха е личното, семейството.