Мястото на жената в християнството и проявява ли сексизъм Църквата

Мястото на жената в християнството и проявява ли сексизъм Църквата – това бе темата на дискусията в този брой на "Вяра и общество".

В края на този месец, който масово се нарича „женски” и дни след празника Благовещение, който се чества и като ден на майката и жената-християнка, в предаването Ви предложихме мненията на православни и евангелисти по голямата тема за мястото на жената в християнството.

"По-горчиво от смъртта е жената..." казва Еклесиаст в Стария Завет. В Новия Завет апостол Павел допълва: "Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство."

Това ли е истинското отношение на християнството към жената? Защо жената не може да бъде свещеник? Има ли църкви, които нарушават това „табу”? Отговорите на тези въпроси потърсихме с нашите събеседници –  писателката Теодора Димова, учителката по биология и екология Николина Атанасова, свещеник Ангел Ангелов и пастор Ангел Пилев.

"Да започнем от това какво е Църква - Църквата е Богочовешки организъм и всеки един от нейните членове е толкова важен, колкото всички останали. Ако боледува един от нейните членове, страда цялото тяло и тази опозиция болни здрави съвсем спокойно можем да го отнесем към мъже и жени, т.е. няма непълноценни хора в Църквата, всички са еднакво важни и това е евангелското възприятие за женския пол", посочи Димова.

"В някои църкви може би все още битува това мнение, че жената няма място и служение в Църквата, но за наша радост в повечето църкви това вече е минало. И ако трябва да кажа какво е моето мнение за библейската позиция, изхождайки от съждения върху Светото писание, аз смятам, че жената има много сериозно място в църквата като служител и много служители се възползват от това, което жената може да направи в Църквата", коментира Атанасова.

"Църквата винаги са я обвинявали за това, че носи в себе си полова дискриминация. Че по някакъв начин жената едва ли не е унижавана и че винаги се е изтъквало водещата роля на мъжа. Но този празник, който ни събира днес, който чествахме във вторник, е ясният показател, че такова нещо няма в Църквата, че най-охристовения, най-оличностения човек, онзи, който се отказва от собствената си воля, за да спаси цялото човечество, е жена. Да не говорим, че онея, които видяха за първи път Възкръсналия Христос, от него чуха словата - "радвайте се", отново са жени. Що се отнася до свещенодействието - да, безспорно, така е, върху жената не се извършва тайнството свещенство. Но какво е свещенодействие - нима всичко, което прави една жена в църквата не е свещенодействие? Това, че не може да влиза в олтара и да отслужва Светата Божествена литургия, съответно ние пък мъжете не можем много други неща. Бог ясно е показал в тоя свят всеки какво трябва да прави. Именно всичко онова, което прави мъжът и жената в повечето случаи са доста различни неща. Христос дойде в пол, не в някакъв трети пол, а в истински мъжки пол. Избра своите апостоли като мъже и от тук нататъка всички ние получихме тая благодат именно чрез ръкополагането от там - от апостолските времена, че и до днес. Това, че няма жени свещеници, мисля че не е бедата на Църквата", обясни ставрофорен иконом Ангел Ангелов.

"Споменава се за жена апостол поне на две места. Упоменато е там. Първо искам да кажа, че Библията не задава тези стихове като сексистки, а по-скоро тези, които ги тълкуват могат да сложат такъв акцент върху тях. Апостол Павел е казал много ясно и точно, че в Христос Исус няма разлика мъжки пол - женски пол, няма разлика грък или юдеин, защото всички са едно. Пред Бога те са човешки същества. Често пъти има едно изкривено тълкуване: в начало Бог създаде човека и после от човека Бог взе и създаде жената, като изкривено тълкуването, че Бог създаде човека мъжки - мъж и жена създаде, и някак винаги се тълкува, че виждаш ли жената е помощник, някаква притурка да помага на мъжа и за съжаление това колкото по на изток се отива, географски имам предвид, толкова по-засилено се чувства и обратното - колкото по на запад се отива, толкова повече се вижда това равноправие. Но тук е въпрос на култура, на традиции и на обичаи, които през годините са дали своето влияние", отбеляза пастор Пилев.

По темата Ви предложихме и един материал за актуалната дискусия в Англиканската църква, която е на път да предизвика разцепление: дали след въвеждането на жени-дякони и свещеници, да не бъдат ръкополагани и жени-епископи?