В кои направления трябва да се полагат повече усилия за интегриране на ромите?

В студиото: политологът Стойчо Стойчев, социологът доц. Алексей Пампоров от БАН, адвокат Пламен Димитров, Христо Николов – председател на фондация "Саворе" и историкът доц. Лъчезар Стоянов.
Какви са нагласите на обществото за политиките към ромите и в кои направления трябва да се полагат повече усилия ще разберем от допитванията на Алфа Рисърч, изготвени специално за предаването.

Стойчо Стойчев, политолог, СУ "Св. Климент Охридски": В България отдавна живеем с илюзията, че с държавна политика могат да се направят значими неща по отношение на ромската интеграция, макар че за мен това звучи малко нерелевантно, тъй като не става въпрос за интеграция, а за опит да живеят няколко различни по същество общности заедно. Големият проблем идва от това, че се опитваме с държавна политика да оправим неща, които не се оправят по този начин. Ние с държавна политика не можем да накараме хората да не пушат на закрити места, пък камо ли да изкореняваме неща, които са се исторически цивилизационно формирали на ниво общностна култура и които в някои моменти избиват като несъвместимост на начин на живот.

Доц. Алексей Пампоров, социолог, БАН: По начина, по който се отваря ножица в българското общество между бедни и богати, можем да кажем, че се отваря по същия начин и ножица между ромските общности. Голямата грешка на държавната политика и на опитите за интеграция е, че мислим ромите като хомогенна общност и всеки един тук в тази зала съм убеден, че те са цигани, те са роми и с това му се изчерпва представата дали може да бъде или не може да бъде променено нещо. Всъщност онези общности, които наричаме ромски, са изключително хетерогенни, към тях не може да се прилага унифициран подход, каквито са подходите към този момент. Иначе всъщност всичко е държавна политика, с държавна политика всичко може да се направи, въпросът е дали има воля, дали има средства, дали има достатъчно прилагане.

Доц. Лъчезар Стоянов, историк, НБУ: В интерес на истината се правят усилия за интеграция и тази интеграция върви колкото като държавна политика, толкова и като едно международно усилие. Проблемът за помощта, което получава отвън, е, че тя е някак малко двулична, тъй като в България и Румъния концентрацията на роми в страните от Европейския съюз е най-висока, тръгнете и от падането на граничните ограничения и ограниченията за пътуване, големи части от ромската общност навлезе в тези страни, създаде и доста проблеми и във Франция, и в Италия. И те, за да си измият съвестта, показвайки формално една помощ, отпускат средства и това са изключително за неправителствени организации. Тези средства се отпускат, за да се решава проблемът, т.е. ни прехвърлят решаването на ромския проблем у нас, в България, и ние някак си да се оправяме с него и те да се дистанцират и с техните пари ние тук да решим проблема. Разбира се, че е въпрос на държавна политика. Ако твърдим, че сме демократична и правова държава, а ние твърдим и сме го записали в конституцията, това е твърдо изискване в Европейския съюз да сме една правова държава, това означава всички да живеем и да припознаваме закона какъвто е.

Христо Николов, председател на фондация "Саворе": Държавата я няма въобще, държавността я няма въобще. Защо неправителственият сектор трябва да го върши това? Това е роля на самите институции. Реално от векове българските граждани от ромски произход живеем в България. Познаваме много добре както културата така и бита, така и традициите на тази държава. Не мога да разбера, щото интеграция означава приобщаване, към какво да се приобщим като аз съм равен на всички останали граждани на тази държава нито повече, нито по-малко. Затова казвам държавна политика. Още по времето на тоталитаризма, мога да върна и малко след 44-та година, правителствата и тогава и до ден днешен нямат реална представа по какъв начин да работят с тази общност в България, дали асимилирана или асоциирана.

Пламен Димитров, адвокат: Ние трябва да се върнем малко исторически назад. Ромите са били приобщавани към българското население още преди Освобождението 1878 г., минали са близо 140 години. Интеграция с пари не се прави. Нито едно НПО не излезна и да каже колко пари са дали за ромите, как мислят да ги интегрират, по какъв начин да ги интегрират, въобще те просто си получават пари, но с пари интеграция не става. Интеграцията става, когато се спазва закона. Законът трябва да се спазва от всички. В България има едни закони, няма закони за българи, няма закони за роми, няма закони за турци. Законите са едни, които трябва да бъдат спазвани и не може едната част от обществото в тази държава да има права и задължения, а други да имат само права без да имат абсолютно никакви задължения и ние го виждаме всеки ден и няма как да се случи, ако човек не желае да бъде интегриран, няма как да го интегрирате.