1125 години от събора във Велики Преслав

• „Църковният събор през 893 г. създава основите на Православната ни църква” – вижте разговора, посветен на едно от знаковите събития в историята на християнска България. Според д-р Веселина Вачкова от Института за исторически изследвания към БАН, на този събор става разграничаването на Българската църква от Западната и окончателното й преминаване към Източната, но връзките с папството все пак не прекъсват. Тя изказа неординерната теза, че княз Владимир Расате не може да бъде обвиняван във връщане към езичеството: „Според църковната традиция личности като Владимир Расате би следвало да бъдат анатемосвани, но в българските извори подобно отношение липсва. Нищо не се споменава и във византийските хроники за неговите антихристиянски действия в България, което означава, че проезическата му политика по-скоро е плод на западно съчинителство». Доц. Георги Николов смята, че «Българската църква се стреми към своя собствена организация и Съборът във Велики Преслав показва решимостта на българските владетели – Борис и Симеон да вървят по един християнски път.» Гостите припомниха, че този събор издига св. Климент Охридски като първи епископ на българския език, което е податка че става революцонна смяна на гръцкия с българския език в богослужебната практика. Двамата бяха категорични, че на тазгодишните чествания във Велики Преслав е трябвало да бъдат поканени и гости от Македонската църква, защото и те са наследници на българския диоцез, оформен през 893 година.
• Корените в Стария Завет, клоните в Новия или за символиката на „Дърво Йесеево” – акценти от сборника „Свещеното Писание: Херменевтика-богослужение-диалог”, представени от неговите автори – трима преподаватели от Православния богословски факултет на ВТУ.
• „Ако човек реши да пожертва истината в името на хляба, сам животът ще го накаже.” Разговор с йеромонах Рафаил за християнството и свободата на съвестта и словото, за предизвикателствата на днешното време, когато е по-лесно и успешно да бъдеш приспособенец, а не повелител на истината, както християнството учи. «Не може човек да е аполитичен, без да е аморален. Днес църковната институция е със силните на деня. Тя се чувства конфортно като почетен гост на светски и държавни мероприятия, а не й е там мястото. За християнството има базисни неща – словото, свободата, истината и след като Църквата е призвана да свидетелства за истината, не може да мълчи. Двойните истини и стандарти са болестите на днешното ни общество.»

• Св. Киприан Българина, митрополит на цяла Русия – за ролята на изтъкнатия представител на исихазма за развитието на вселенското Православие, за политическото и духовното обединение на руските земи и за развитието на книжовността през ХІV век.

Предаването може да проследите и чрез неговите повторения: по БНТ 1 – в неделя срещу понеделник от 4.45 ч., а по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч. и в понеделник срещу вторник от 3.15 часа.

Екипът на „Вяра и общество”