Зората на църковната ни независимост

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Доц. Веселина Вачкова: Това е първият български събор и без него нито едно от решенията на съборите от 870-та и 880-та не би било валидно. След 843 година в православието тече един процес, спрямо който локалният събор е онзи, който е с най-голямо достойнство, и когато в Константинопол се свикват два събора през 870-та и 880-та, с които се учредява независимата Българска църква, в рамките на Източните църкви, това нещо би било напълно невалидно без един събор, който е на самата Българска църква, който да ратифицира случилото се в Константинопол. Още повече, че в решенията на двата събора има доста спорни моменти и има едно учредяване на една институция, която категорично не импонира на българския интерес.

Доц. Георги Николов: Без съмнение тези 30 години (бел. ред. - от покръстването ни до събора) са били не само период на християнизация, но също така 20-ина от тях са и период на изграждането на Българската църква, която вече след Фотевия събор от 879 година е придобила автокефален характер, макар и архиепископия. Тя е имала важно място в политическия живот на България. Бих искал да кажа, че съборът има своето значение и с факта, че той слага окончателен край на всички опити за връщане на езичеството. Събитията 893 година са един последен, отчаян опит да се повтори делото на Юлиян Отстъпник, както сочат изворите.