Зората на църковната ни независимост

Предаване: Вяра и общество с Горан Благоев, 22.09.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Доц. Веселина Вачкова: Това е първият български събор и без него нито едно от решенията на съборите от 870-та и 880-та не би било валидно. След 843 година в православието тече един процес, спрямо който локалният събор е онзи, който е с най-голямо достойнство, и когато в Константинопол се свикват два събора през 870-та и 880-та, с които се учредява независимата Българска църква, в рамките на Източните църкви, това нещо би било напълно невалидно без един събор, който е на самата Българска църква, който да ратифицира случилото се в Константинопол. Още повече, че в решенията на двата събора има доста спорни моменти и има едно учредяване на една институция, която категорично не импонира на българския интерес.

Доц. Георги Николов: Без съмнение тези 30 години (бел. ред. - от покръстването ни до събора) са били не само период на християнизация, но също така 20-ина от тях са и период на изграждането на Българската църква, която вече след Фотевия събор от 879 година е придобила автокефален характер, макар и архиепископия. Тя е имала важно място в политическия живот на България. Бих искал да кажа, че съборът има своето значение и с факта, че той слага окончателен край на всички опити за връщане на езичеството. Събитията 893 година са един последен, отчаян опит да се повтори делото на Юлиян Отстъпник, както сочат изворите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News