Бежанската вълна и границите

Тази вечер в "Референдум":

Бежанската вълна и границите – кои са верните решения? Безопасни мигрантски маршрути ще доведат ли до намаляване на рисковете за сигурността на Европа? Трябва ли България да настоява за затваряне на границите на ЕС до решаване на бежанската криза? И каква да е политиката на страната ни по отношение на нея?

В дискусията участваха бившият директор на НРС ген. Кирчо Киров, ген. Чавдар Червенков от ЦИД, Весела Чернева – директор на Европейския съвет за външна политика, директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков, арабистът проф. Владимир Чуков, и журналистът Тони Николов.

Ген.Кирчо Киров заяви, че начинът, по който се развиват отношенията в Близкия изток навежда към размишления, че пътят към ада е покрит с добри намерения. Така коментира темата за международната общност да събере усилия и финансови средства, за да мотивира бягащите от войната в Сирия да останат в съседни държави, като са спокойни, че могат да намерят работа и да образоват децата си и да спре пътя им към Европа. Вероятно намирането на такъв обем от средства и тяхното правилно разпределение би могло да спомогне, но едва ли би могло да спре хората, които напускат родните си места от бойните полета на Сирия и Ирак, защо не и на Либия поради едно основно обстоятелство - не е ликвидирана причината, която кара тези хора да бягат. Това е войната в Сирия в двете разновидности - гражданска война и войната с Ислямска държава - всъщност това са причините, поради които тези огромни бежански потоци се формират по границите на Сирия със съседните ѝ държави и тази помощ очевидно трябва да бъде насочена към тези държави.

Ген.Чавдар Червенков от ЦИД заяви, че би трябвало да приветстваме това решение и дано то да се осъществи. "Аз искам да привлека вниманието към друг момент - става въпрос за сирийските бежанци, но потокът, на който ние сме свидетели, не се състои само от сирийци, Сирия създава между 20 и 25 % от проблема, имаме още Ирак, Афганистан, Северна Африка, Централна Африка." Ген Червенков цитира и доклад на ООН, където се е говорело за 60 милиона потенциални емигранти от Африка. И заяви, че трябва да се търсят други решения, като припомни, че и други донорски конференции не са постигали успех.

Весела Чернева – директор на Европейския съвет за външна политика: "Донорската конференция в Лондон до голяма степен беше успех, защото тя събра рекордна сума - 10 милиарда. Това са пари, които ще отидат в бежанските лагери - основно в Йордания, Ливан и в по-малка степен в Турция и това е много важно, защото едно изследване показва, че 25% от бежанците, които са в лагери в Йордания, искат да ги напуснат и да тръгнат към Европа, защото йорданската държава вече не може да се справя с финансовото бреме, не може да ги издържа. Очевидно за Европа и за България като държава, близка до този географски регион, е много по-добре тези хора да останат близо до мястото, където са живели и където, дай боже, те ще се върнат, затова тази донорска конференция беше важна. Проблемите на Турция, която е приютила 2.5 млн. бежанци, са свързани с боевете в югоизточната част на страната, огромната дестабилизация и ако се говори за бежанци, то там се говори предимно за онези бежанци, които сега ще тръгнат вследствие на руските бомбардировки около Алепо, ще се насочат към турската граница, но те в момента са около 25 000 и турската страна очаква този брой много да нарасне.

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, коментира, че ситуацията е сложна, счита, че ситуацията е цугцванг - липса на полезен ход до голяма степен за Европа. Една от причините тези бежанци да тръгнат е, че те загубиха надежда, че ще могат да се върнат по родните си места в Сирия. И тази донорска конференция би имала смисъл, парите биха имали смисъл, само и единствено ако се реши основният проблем - спиране на гражданската война в Сирия. Иначе те не биха могли да бъдат задържани там дори и при най-сериозните усилия на съседните страни. Турция до голяма степен институционализира политически въпроса за бежанците - ние ще приемем тези 25 000 бежанци, когато сметнем за необходимо, т.е. когато Европа, респективно НАТО приеме част от нашите искания, а те не са едно и две. Въпросът е изключително сериозен, Европа до голяма степен се бори със следствието и доста наблюдатели считат, че това е стремеж да се откупи.

Проф. Владимир Чуков, арабист: Излязоха различни социологически изследвания какъв е процентът на сирийците в този огромен поток - според Евростат от лятото сирийците бяха едва 23%. Според съвсем наскоро излязло изследване трите нации, които се допускаха от македонските граничари сирийци, иракчани и афганистанци, станаха 93. Европа се опита и все пак успя да наложи някакъв минимален филтър само гражданите, които имат най-голяма нужда, само те да бъдат допускани. Тази огромна армия от икономически емигранти - те получиха червен картон. Тези 10 милиарда, които на този етап все още са само обещани - това е палиатив, докато не се намери някакво трайно решение.

Тони Николов, журналист и философ, коментира, че всички искат да намерят решение и смятат, че затварянето на границите е действието, което ще реши всички проблеми. Но ние още от самото начало обяснихме, че проблемите се наслагват един върху друг като някаква много сложна матрьошка на войната, защото най-отдолу е войната, а след това е бежанската криза. Докато не се реши проблемът с войната, и то говорим за три страни, които са театър на бойните действия с прилежащи страни, които по някакъв начин приплъзващо влизат в конфликта - докато не се реши този проблем, никой в Европа не може да спи спокойно.

Вижте цялата дискусия.