Еднаква минимална работна заплата в страните от ЕС - възможно ли е?

Две европейски теми се бориха за вниманието ни в дискусията на този брой на предаването "Референдум". Това са гласуването в британската Камара на общините и идеите за реформи в Европейския съюз на Еманюел Макрон. Защо френският президент написа писмо на всички европейци почти два месеца преди изборите за Европарламент? Идеите му бяха публикувани едновременно преди седмица във всички водещи медии. Французите се оказаха пестеливи в коментара. Но ето какво прочетоха в писмото някои от останалите - британците казаха, че той призовава за накой европейски ренесанс преди изборите; според италианците най-важното в думите на Макрон е, че Брекзит е урок, Европа се е събудила и сега се защитава; германците определиха идеите като "макроновата свърх доза защита"; испанците заключиха, че Макрон иска да убеди Европа, след като не убеди Франция. А ние българите започнахме да се питаме може ли да има еднаква европейска заплата и може ли да е като западните?

Въпросът на "Алфа рисърч" тази вечер беше: Подкрепяте ли идеята за въвеждане на еднаква минимална работна заплата в целия Европейски съюз?

В студиото на "Референдум": доц. д-р Здравко Попов – дипломат, Димитър Гърдев – експерт по международна сигурност, Петър Чолаков – политолог, Петър Ганев – икономист от ИПИ, Николай Ценков от Института за дясна политика и доц. Пламен Ралчев – Катедра "Международни отношения" в УНСС.

Доц. д-р Здравко Попов, дипломат: Това е необичайно да се обръща даден политик на една държава към всички граждани на Европа. Серия от предположения можем да имаме, едно от които е, че Макрон мисли гражданите на Европа като някаква единна общност, която споделя изначално някакви общи принципи и ценности, благодарение на които сигурно по някакъв начин ще се че това него възвание, този негов манифест и ще бъде разбран по сходен начин от всички граждани, за разлика от обръщение към всички правителства където може би предположението е, че ще бъде по някакъв различен начин интерпретирано и прието.

Доц. Пламен Ралчев, Катедра "Международни отношения" в УНСС: Определено има някакво недоразумение и аз мисля, че самата теми някак си е извадена от контекста на целия пакет с предложения или апел, който президентът Макрон отправя към европейските граждани. Аз наистина подкрепям интерпретацията, че това е доста нетрадиционна форма на обръщение, като оферта към европейските граждани в опит да се търси легитимация на цели политически процес на ниво Европейски съюз, защото досега сме свидетели на процеси на договаряне между държави членки, на едно институционално изграждане на над национално равнище в ЕС. Но от много години насам се говори за демократичен дефицит, за комуникационен дефицит.

Петър Ганев, икономист от ИПИ: Според мен трябва да правим много ясно разграничение между Макрон във Франция и Макрон в Европейски съюз. Това, което прави, обещава и се опитва да прави Макрон във Франция, то има и много десни елементи. Знаем, че искаше да намали администрацията, беше против тези много високи данъци за богатите с идеята да се намали корпоративното облагане. За пазара на труда може да се премахнат някои регулации, например по-лесно да се уволняват хората. Тези битки с много спорен успех вървят, доведоха и жълтите жилетки, които казват: Ние искаме доходи, а не - реформи.

Петър Чолаков, политолог: Макрон е преди всичко популист, аз така бих го определил. Френската преса обича да го нарича центрист, някои го наричат ляв либерал. Но в случая с Макрон се сещам за тази класическа френска песен "Думи, думи". А всъщност делата на Макрон, практическата политика, която той води, това е политика, която наблюдаваме още 2012 година когато Макрон е съвсем в началото на своята политическа кариера. Тогава той е зам.-главен секретар на френския президент Оланд в Елисей и тогава Макрон, който е и член на социалистическата партия защитава две идеи, които могат да бъдат определени като десни.

Николай Ценков, Институт за дясна политика: Аз се отнасям с дълбок скептицизъм към офертата на Макрон, защото според мен тя е еманация на доминиращата в Европа ляво-либерална диктатура. Тази, която има една съкровена мечта - да изравни хората, да ги държи в зависимост от държавата, държавата да определя техните доходи, дори да администрира пола им. Тази оферта идва от президента на държавата вече няма майка и баща, родител 1 и родител 2. Европа е болна. Тя е разделена между либералния Изток и консервативния Запад. Но да не бъркаме Европа с Европейския съюз.

Димитър Гърдев, експерт по международна сигурност: Точна поляризираните мнения в Европа доказват, че френският президент е улучил точно проблема. Тази част със заплатата е безспорно популистко предложение, защото той търси подкрепата на европейксите граждани. Той с това се занимава, той е политик, не бива да ни шокира. Политиците правят и популистки изказвания. Най-популистко беше изкритикуван, защото това изобщо не е основата на неговото писмо и целият фокус беше върху тази минимална работна заплата. Прочетете! Там не става дума за това.

Гледайте "Референдум" всеки вторник от 21:00 часа по БНТ1!