Когато животът започва да губи смисъл, къде са устоите ни?

• „И в най-нечовешката ситуация човек може да открие смисъл да предпочете живота.” Разказ на двама от православните психолози и богослови – презвитера Зоя Димитрова и Мария Иванова. Двете са част от екипа на телефонната линия, организирана от Софийска митрополия за духовно-психологическа подкрепа, заради пандемията от коронавирус. Ще разберете за тежките въпроси, които хората поставят, някои от които често отричащи живота.
презвитера Зоя Димитрова: „Получавахме въпроси от цяла България и от чужбина. У хората има всеобщо усещане за страх и безпокойство. И най-обезпокоителното е, че немалко хора се обаждаха със суитцидни намерения (т.е. склонност към самоубийство). По различен начин звучи мъж с две деца, с ипотека, останал без работа, а в същия ден бяха уволнили и жена му, и друг – 68-годишен мъж, самотен от 20 години, с различни хронични заболявания. Всички случаи впоследствие са проследени и няма нито един с лош изход. Не сме използвали тези сесии за катахизиране, защото не бяхме наясно доколко тези хора са въцърковени. Резултат дадоха други техники и други подходи.”
Мария Иванова: „Човек просто търси подкрепа, разбиране и добра дума. Помага им, когато заедно търсим смисъла, заедно търсим хората, на които този човек ще може да се опре и потърси подкрепа. И в най-нечовешката ситуация, в която си изпаднал всеки може да открие чисто човешки смисъл да остане в живота. Прави впечатление, че вярващият човек разполага с по-голям ресурс в тежки ситуации.”
• Доброто в условията на всеобща криза – млади хора от Пловдив предоставят безвъзмездно на нуждаещи се възрастни и социалнослаби хора, храна и продукти от първа необходимост, дават кураж и смелост, помагат на възрастните да не се поддават на паниката и стреса.
• Малка софийска църква не спира да помага и подкрепя бездомни и бедни. Вратите на столичния храм „Св. Николай Мирликийски” посветен на светеца, прочут със своята благотворителност и състрадателност са отворени за хора, които живеят на улицата. Вижте как в условията на извънредни мерки предстоятелят на храма свещеник Николай Нешков и доброволци помагат на нуждаещите се.
• „Камъните са щастливи, защото ние хората ги направихме такива с желанието ни за общност.” Разказ за строежа на един параклис високо в планината, построен с труда и средствата на едно семейство, посветило това начинанание в памет на своя, трагично загинал, син и с доброволческия труд на още техни приятели, познати и непознати, любители на планината. Този акт на човешка съпричастност е запечатан в документалния филм „Щастливите камъни” на автора презвитера Зоя Димитрова и продуцента Милена Стойкова, който отразява една 15-годишна история.
Милена Стойкова: „Условията за снимки бяха трудни, доста високо в планината, но все пак успяхме да довършим филма. Нашият главен герой Петко измисли заглавието, той възкликна, че камъните, с които гради палаклиса са „щастливи камъни”!
Зоя Димитрова: „Над 2000 души са донесли по камък за градежа. Това са хора, изминали над 8 часа планински преход. Дори и за Петко – инициатора на строежа, остава загадка какво е мотивирало тези хора да направят това. Може би е изконното ни желание да бъдем част от общност.”
• Мъченикът, който презря славата и богатството – памет за св. Николай Софийски в чест на 465-годишнитата от неговата гибел, която се навършва на 17 май.
Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения: по БНТ 1 – в понеделник от 12.30 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч., в понеделник срещу вторник от 2.50 часа и в петък от 12.30ч., а по БНТ 2 – в събота от 7.00 часа.

Екипът на «Вяра и общество»