Разделя ли православния свят автокефалията на Украинската църква?

„Признае ли се автокефалията на Македонската църква, по подобие на Украинската, ще бъде за сметка на България” Какви са очакванията на Македонската църква и какъв път ще поеме тя след Украинската автокефалия? –Канонични ли са действията на Вселенския патриарх при обявяването на Украинската църковна самостоятелност? Как православният свят реагира на казуса? Доколко Украинската автокефалия подхранва надеждите и наМакедонската църква, че проблемът и с нейната независимост ще се реши?

Според доц. д-р Дилян Николчев, преподавател по църковно право в Богословския ф-т на СУ „Каноничният принцип за даване на автокефалия на Украинската църква – да бъде жива църква в държавни граници – формално е спазен от Цариградския патриарх. Но има съществена разлика между казусите Украинска и Македонска църкви. Първата има самосъзнание за автокефалия от векове, автората – едва от няколко десетиления. Със сигурност, обаче процесите в Украйна ще засилят възможността за даване на автокефалия на Македонската църква, още повече, че последната вече се преориентира за помощ към Константинополската църква.” Гостът е категоричен, че БПЦ все още няма канонично основание да се произнася по украинския църковен казус, но в бъдеще трябва да признае независимостта на Украинската църква, макар и с една балансирана позиция.

Д-р Андрей Романов от сайта „Православие.БГ” се пита: «Има ли право все пак Константинополският патриарх да се меси в автономията на поместните църкви? В решението на Вартоломей липсва съборност и братска любов. Решението за Украинската автокефалия не е взето на общо православно ниво, а еднолично. Бъдещето на Македонската църква ще е интересно, защото тук освен интересите на великите сили се намесва и гръцкият национализъм с ясно изразената си болест етнофилитизъм. Забележете, Вартоломей със своите гръцки корени, говори не за Македонска църква, а за църквата в Скорие. В крайна сметка при евентуална бъдеща автокефалия в Македония, губеща ще бъде българската история. »

„Народът го провъзгласява за светец, а той е бунтар!” Памет за Св. Йоан Златоуст – пастирят, който дръзна да се опълчи на властимащите. В навечерието на един от неговите пазници през годината, с визия и слово ще си припомним живота и делото на един от основоположниците на християнското богословие, който освен изкусен оратор и автор, остава в паметта на църквата с грижата си за бедните и куража си да проповядва срещу греховете и недъзите на владетели и аристократи. Доц. дякон Иван Иванов, преподавател по литургика в Богословския факултет на СУ разказва: „Св. Йоан Златоуст успява да въведе участието на народа в литургията. Той представя богословската мисъл с текст прост и народен, лесно достъпен, за да могат хората да го възприемат. Не се е отличавал с прекомерна почит от страна на властниците, но е имал любовта на народа. Точно народът се е опитвал да го върне на престола в епископската общност. Считат Св. Йоан Златоуст за революционер и бунтар.”

Смирение, облечено в разкош – или как Католическата църква замени Христовия хитон със златотъкан брокат и коприна. Какво разказва символиката на старите католически богослужебни одежди в колекцията на една Лондонска галерия.

Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения:по БНТ 1 – в неделя срещу понеделник от 4.45 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч. и в понеделник срещу вторник от 3.15 часа, а по БНТ 2 – в събота от 9.30 часа

Екипът на „Вяра и общество”