Българската църква и Освобождението

„Гробът е майчината утроба за вечен живот” – в деня на първата за годината Задушница разговаряме с архимандрит Дионисий за колективната почит към починалите в християнската традиция. „За църквата всички сме живи, умрели няма. Тези дни сме в прегръдките на нашите починали близки. Те са нашите приятели и в този, и в онзи живот, те могат да бъдат наши молители пред Бога.” Редом с това в разговора с духовника отделяме внимание и почит към загиналите за „вярата и отечеството“. Търсим отговор на въпроси като: Защо БПЦ почита на всяка литургия Царя-Освободител Александър II, но не и именити български личности? Архимандрит Дионисий: „ Тези, които са паднали на бойното поле не са отишли там да унищожават и да избиват, а да бъдат избити. По отношение на споменаването на конкретни имена по време на Великия вход няма особени канонични основания, но БПЦ така е решила. И все пак да се споменава император Александър IІ няма лошо, лошо е да не се споменава свети Патриарх Евтимий при отпуста, както и не е редно по време на Великия вход да не се споменава името на цар Йоан Асен ІІ, благодарение на когото я има Българската патриаршия... Проблемът е, че я няма съборността на църквата, не се свикват събори. Там следва да се обсъждат такива процеси, да се прави нужното с деликатен подход, особено във време на хибридни войни ...”

Сонет за клането на християните в България – малко известна творба на Оскар Уайлд, посветена на жертвите от Априлското въстание

В чия угода беше жертван първият български екзарх Антим, четири дни след обявяването на войната през 1877 г.?

„Българският народ е страдал по време на Освобождението от липсата на съслужение между руското и българското духовенство” – разговор с проф. дин Лизбет Любенова за изпитанията, пред които българският клир е бил изправен при избухването на Руско-Турската война от 1877-78 г.; за баланса, който Екзархията е трябвало да поддържа пред Високата порта; за компромисите и/или послушанието пред освободителите и за отказа на руски свещеници да служат с българските им събратя, защото били схизматици... „По това време Българската екзархия е в пълна изолация. Руските войници не влизат в български храмове, а руските духовници отказват да имат съслужение с българските. Схизмата тегне!” Според проф. Любенова екзарх Антим става жертва и на туркофили и на русофоби, но и на руската дипломация, тъй като никой по време на войната не е имал интерес начело на Българската църква да стои човек с характер. Затова избират послушния пред Русия екзарх Йосиф, който по руско нареждане се опитва да премахне седалището на Екзархията от Цариград и така да лиши от духовна грижа българите, които остават в Османската империя. Според нашия гост причината на силната привързаност на БПЦ към Русия се дължи и на факта, че първите двама български владетели след Освобождението не са били православни, а Фердинанд дори се е държал нагло с българския висш клир.

„Църквата е отделена от държавата, но не е отделена от своя народ“ – припомняме откъси от първото и единствено, за сега, интервю с български патриарх на живо в телевизионен ефир. То беше направено на 2 март 2013 г., точно преди 6 години в предаването „Вяра и общество“. Вижте отново за какво разговаряха Горан Благоев и Патриарх Неофит.

Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения:по БНТ 1 – в неделя срещу понеделник от 4.45 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч. и в понеделник срещу вторник от 3.15 часа, а по БНТ 2 – в събота от 9.30 часа.

Гледайте и постоянната ни рубрика «Неделно евангелие», която се излъчва всяка неделя по БНТ-1 от 6.00 ч. – за да помогнем най-ранобудните ни зрители, да се подготвят достойно за неделната служба.

Екипът на „Вяра и общество”