Номинацията на БПЦ за Нобелова премия за мир - между признанието и скептицизма

Номинацията на БПЦ за Нобелова премия за мир - между признанието и скептицизма
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

В този брой ви предлагаме:

БПЦ като институция заема дисидентска позиция и създава морален стандарт как да помагаш на ближния си. Българската православна църква се оказва единствената верска институция, намираща се териториално под контрола на Хитлер, която открито заявява своята позиция срещу избиването на евреите,  пращането им в лагерите на смъртта и в крайна сметка успява да ги спаси. Затова евреи номинираха БПЦ за Нобел за мир четири години след като първата номинация не успя. За мотивите, чувствата, спомените, макар и през поколение, за обичта и признателността, за живота и смъртта, но и за опозицията и скептицизма на някои, че номинацията този път ще успее – чуйте мислите на събеседниците на Горан Благоев в студиото на предаването – доц. Албена Танева, социолог, Лъчезар Тошев, вносител на първата Нобелова номинация, по телефона от Тел Авив – адвокат Моше Алони, вносител на настоящата номинация, и по скайп от Испания писателят Леа Коен.

Вярата през погледа на децата – репортаж за конкурса на Националния съвет на религиозните общности в България „Вярата – мечта за по-добър свят”.

„Пагубно е за Църквата да бъде обгрижвана от държавата” – за книгата на майка Мария (Скобцова) „Готово е сърцето ми”. Една монахиня, която никога не е живяла в манастир, революционер, мечтател, жена с два развода, майка на 4 деца, аскет. Загива във фашистки концлагер. Години по-късно е канонинизирана за светица. За нея ни разказва Андрей Романов, един от преводачите на книгата.

Екипът на „Вяра и общество”