Петдесетница - ключово събитие в историята на човечеството

Тази събота в предаването ви предлагаме:

• Памет за един истински мъченик за Христовата вяра и автентичен дисидент от времето на атеизма – с видеоколаж от различни участия през годините в нашето предаване се сбогуваме с пастор Христо Куличев, който ни напусна тази седмица на 89 години.

• На Петдесетница Дървото на живота отново се е разшумало – в навечерието на празника. Горан Благоев разговаря с проф. Калин Янакиев и писателя Теодора Димова за събитието, което превърна галилейските рибари в просветени вестители на Христовата истина. В хода на този разговор се разкрива дълбокият богословски смисъл на текста, посветен на Петдесетница, във втора глава на новозатентата книга Деяния на светите апостоли. От него ще научите защо Петдесетница се смята за рожден ден на земната Църква, защо Светият Дух е наречен „Утешителят”, защо именно на първата християнска Петдесетница се е случило чудото, известно с термина „гласолалия” – т.е. говоренето на всевъзможни чужди езици, а също така и защо, след като Църквата е общност от вярващи, събрани в единомислие, през столетитята има толкова много междуцърковни конфликти. Според Теодора Димова „Апостолите не са били неуки, те са познавали старите текстове и са били подготвени за идването на Христос. А на Петдесетница им е била дадена дарбата да говорят на най-различни чужди езици, за да могат веднага да тръгнат да проповядвах Словото на Спасителя по света. И вижте как само за един век христянството стига до Европа, Индия и Африка”. Проф. Янакиев, подчерта, че независимо от това, че Църквата не е от този свят, тя е и в този свят и е подложена на всички изкушения, включително и на изкушението на неединомислието, на липсата на единство между вярващите, така както единомислено са живеели апостолте и първите християни: „Църквата е Тялото Христово и затова, за да е Църква, трябва да е една – тъй както и едно тяло не е тяло, ако не е едно”. Той нарече Грехопадението и Петдесетница алфата и омегата на човешкото битие: „На Петдесетница Дървото на живота отново се е разшумяло и е посипало своите духовни листа върху Човечеството. На този ден се финализира спасителния план на Бога – чрез Христос човешкото естество е Възкресено, след това се е възнесло на небето в резултат на което е настъпило и Утешението, чрез спускането на Светия Дух, т.е. Утешителят над апостолите, Утешението, че това което ни е обещано се сбъдва – животът в небесното царство”. Гостът ни напомни, че едно от посланията на този празник е важността на проповедта – тогава апостол Петър произнася, осенен от Светия Дух, първата си проповед – и ако искаме Църквата да я има и днес „е необходима проповед, смела проповед за вярата, а не затваряне и самоизолация в крепостите на всяка отделно изповедание”!

• „От Възкресение Лазарево до Свети Дух” – репортаж за изложбата, открита в Музея за християнско изкуство – Крипта. От главния уредник на музея доц. Ралица Русева и от специалиста Мариела Стойкова ще научите как музейните специалисти предлагат на посетителите да се запознаят с иконографията на всички празници и важни дни от Пасхалния и Следпасхалния период, т.е. от Лазаровден до Св. Дух. Освен богатата сбирка от икони ще видите и реликви, донасяни от българските хаджии при поклонението им в Светите земи – сред тях и отливка от отпечатъка на последната земна стъпка на Христос, оставена преди Възнесението.

• „Ние не познаваме своите светци, защото дълго сме били към Цариградската патриаршия” – разговор с преподавателя в Пловдивския университет проф. дин Димо Чешмеджиев, провокиран от най-новата му книга „Етюди върху български средновековни култове“. От него ще научите защо култът към св. Константин Велики е бил много разпространен в средновековна България, защо светицата с гръцки произход Петка Епиватска, после Търновска, е много почитана в българските, а след това в молдовските и влашки земи, но е почти непозната в Гръцката църква. Проф. Чешмеджиев припомня и приноса на Московския митрополит Киприан за разпространяване на български култове в Руската църква: „Освен че въвежда новия богослужебен устав в руските земи, св. Киприан вкарва в почитание и български светци, възражда стари и въвежда нови български култуве“. Ученият споделя и негови тези, свързани с мястото, където е погребан последният български патриарх от средновековието - св. Евтимий Търновски.

Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения: по БНТ 1 – в неделя срещу понеделник от 4.45 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч. и в понеделник срещу вторник от 3.15 часа, а по БНТ 2 – в събота от 9.30 часа.

Изданието ни от 15 юни е последното за този сезон! От следващата събота – 22 юни до 7 септември включително – ще можете да проследите на запис поредицата ни от сборни повторения, някои от които ще бъдат ориентирани тематично съобразно събитията и празниците от календара.

На живо в ефира на БНТ ще ви очакваме отново на 14 септември!

Екипът на предаването „Вяра и общество”