Сервилността на Църквата и черкуването на властта на Великден

Сервилността на Църквата и черкуването на властта на Великден
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Висшият клир стимулира политическия театър по празниците тази събота във Вяра и общество

В този брой ще  видите:

За сервилността на Църквата или как официалната власт се черкува на Великден!? – в  първото издание на предаването след Великден търсим отговор на редица въпроси, провокирани от това, което от няколко години се случва във Възкресната нощ в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски” и буди  недоумения, недоволства: официалните държавни мъже идват в храма за по един час, влизат церемониално през главния вход, първи си запалват от пасхалния огън, който патриархът им поднася. В същото това време народът Божий трябва да премине през определени мерки за сигурност, ако иска да бъде допуснат в храма, и трябва да се черкува отвъд полицейските заграждения. Допустимо ли е това наистина в християнството? Какво казват Старият и Новият Завет за отношенията между Църквата и Държавата? Има ли равни и по-равни пред Бог? Кое налага подобен църковен протокол към властимащите? Чуйте какво казват събеседниците на Горан Благоев – доц. д-р Екатерина Дамянова, преподавател в Богословския ф-т на СУ, и Пламен Сивов, редактор в популярния сайт „Православие.БГ”.  «Висшият клир създаде условия да се разиграват тези сцени на празниците. А Църквата е едно от малкото места, където управляващите и народът могат да присъстват като равни» – подчерта Пламен Сивов, като добави, че  «народът в храма усеща фалша на създалата се ситуация». Според доц. Дамянова «на големи празници храмът се превръща в място за срещи, демонстрация между Църквата и държавата – очевидно изкушенията, които Иисус Христос преодолява в пустинята, понякога се оказват съблазнителни за институционалната Църква. Вече съществуват и образите на политика молитвеник  и политика в расо».

В същия брой ви предлагаме:

Колко страшно е нашето падение!” – 90 години от атентата в столичния храм „Св. Неделя”.

Камбаните на Охрид плачат...” – историкът доц. д-р Лизбет Любенова за най-новата си книга „Охридски митрополит Борис”, вдъхновена от съдбата и делото на един от големите мъченици на Българската православна църква по време на войните за национално обединение.

Съмнението на един апостол, чрез което мнозина се убедиха във всеобщото възкресение – материал с участието на архимандрит Флавиан за Томина неделя.

Екипът на „Вяра и общество”