Защо Украинската църква спести българския произход на катедралния храм в Болград

Защо Украинската църква спести българския произход на катедралния храм в Болград
В предаването
Части от предаването
Всички броеве
  • „Издържахме това изпитание.” – разказ от първо лице на две българки от Бесарабия за това как беше възстановен 180-годишият катедрален храм на Болград, опожарен през 2012 г. Срещата беше планирана отдавна, а поводът - да почетем във „Вяра и общество“ Деня на бесарабските българи – 29 октомври – датата, на която е осветен катедралният храм „Преображение Господне“ в Болград. За Райна Манджукова – от Центъра на бесарабските българи в България „Пожарът беше изпитание за вярата. Ние обаче не си позволихме да забравим, че този храм е построен като благодарност от хора с български корени и важното е, че днес повече хора се обърнаха към вярата. Жалко е, а мен лично ме и заболя, че потъна българския характер на храма. А беше важно хората да чуят това.” Жана Суслина – директор на Болградската гимназия /2004-2013/ споделя: „В първия момент след пожара си помислих, какво приключи в живота ни след тази трагедия? Но се мобилизирахме и издържахме. Защото това е мястото, където децата от нашия район за първи път се докосват до вярата и Божието слово. Това и едно великолепно усещане, което не можеш да опишеш.” Очаквайте един разказ за българския дух, който със сигурност ще ви развълнува.
  • Истински будител на вярата в тъмата на османското робство – памет за преподобни Пимен Зографски/Софийски в деня на неговата памет.
  • „Християнската поезия е за душевната връзка между плътта и духа, за душевната връзка между времето и вечността” – разговор на Горан Благоев с поета и изследовател на литературата свещеник Николай Петков от Шумен за християнските теми в българската литература. От него ще научите какви тенденции влияят върху развитието на християнската литература, и в частност, на християнската лирика в България след Освобождението; какво място заема християнската култура в следосвобожденското общество; кои са най-известните поети от този период, които разсъждават и пишат по християнски, и защо те живеят с тревожното усещане, че тяхното време е минало. Ще чуете също фрагмент от стихосбирката „Химни и монодии” на свещеник Николай Петков в изпълнение на самия автор, за когото „поезията е един отложен разговор, който не се е случил в миналото или няма да се случи в бъдещето”, а християнската поезия звучи „тихо, нежно, дискретно,приглушено... – една много тънка граница между душевното и духовното...”
  • Почит към падналите за вярата и отечеството – защо на Архангелова задушница възпоменаваме войните, загинали за България?