История ТВ фонд

1959

Започва редовното излъчване на телевизионна програма в България. Първият производствен носител на информация в новосъздадената Българска телевизия е филмовата лента. В архивната служба са съхранени кадри от някои от първите филмови програми, както и фотонегативи илюстриращи началните стъпки от изграждането на телевизията в България.

1962

Създава се първото архивно звено от 5-6 служители. То е наречено „Филмотека“ и се ангажира с регистрирането и съхранението на филмовата продукция на Българска телевизия. Успоредно с него и на различно подчинение през следващите години се създават и отдели, ангажирани с обработката и архивирането на телевизионния фото и фоноархив. Въпреки това, през първите години от съществуването на телевизията архива се натрупва стихийно и непрофесионално. Липсват правилници регламентиращи регистрирането, категоризирането и обработката на телевизионната продукция, не е създаден необходимият справочен апарат. Филмовите материали се съхраняват при крайно лоши условия – в работните стаи на редакциите, по коридори и мазета в сградата на телевизията, както и в разпръснати складови помещения в квартал „Орландовци“ и село Чуковезер. Липсва всякаква отчетност и контрол при тяхното ползване. Това е причината за унищожаването на немалко материали от първите години на Българска телевизия.

Началото на 70-те години на 20-ти век

Настъпва цялостна промяна в отношението към телевизионния архив. Увеличаването на обема на телевизионната продукция и завишените изисквания към нейното качество пораждат необходимост от въвеждане на ред в телевизионното производство. Това насочва вниманието към архивните звена, чийто приоритет е създаването на информация за съдържанието и отчета на материалите, както и на контрола върху тяхното ползване. Налага се идеята за създаване на единна структура обединяваща разпръснатите архивни звена и отделите боравещи с архивни материали по линията производство – излъчване. Започват редица мероприятия, крайната цел на които е създаването на единен аудиовизуален архив на Българска телевизия.

1974

За да реши проблема със съхранението на материалите се наемат складови помещения в квартал „Захарна фабрика“, които се приспособяват за филмови хранилища. Макар и да не отговарят на изискванията за съхранение на филмов архив те решават част от проблемите по съхранението на телевизионната продукция.

1975

Произвеждат се първите видеопрограми в телевизионната история на България. Техен носител са двуинчовите рулони. Продължават и стъпките, които да осигурят условията за създаването на единен архив на Българска телевизия. Приема се първият „Правилник за получаването, движението и съхранението на филмовия фонд на БТ“. Регламентират се и основните категории телевизионна продукция, всяка от които със срок за съхранение. Създава се основният входящ документ за описването на филмовите материали – филмотечна карта.

1977

Създава се единен аудиовизуален архив на Българска телевизия.

По решение на Дирекционния съвет, на базата на съществуващата „Филмотека“ се създава отдел „Телевизионен фонд“, който получава задачата да се заеме отговорно и професионално с дейността по документирането, съхранението и използването на телевизионния филмов архив. За целта, освен телевизионната Филмотека към отдела се включват и службите за технически контрол на филмовите материали и зареждащия ефирните апаратни отдел „Програмен бокс“. Приема се правилото, след въвеждане на ред в телевизионния филмов архив към отдела да се прехвърлят поетапно звената ангажирани със съхранението на останалите видове програмни материали – фото, фоно и видеозаписи. Започва създаването на професионален справочен апарат – регистрационни дневници по съдържанието и отчета на архива, фондова картотека, попълвана с картотечни фишове изготвени на базата на филмотечните карти, заявки за ползване на носители, картони за движение, актове за техническа годност и др.. Приемат се критерии за категоризация на телевизионната филмова продукция.

1979

Произведени са първите видеопрограми на едноинчови рулони. Приет е „Правилник за организацията и дейността на отдел „Телевизионен фонд““, който регламентира настъпилите структурни и функционални промени в телевизионния архив. Започва методическата подготовка за приемането на видеоархива на Българска телевизия, представляващ на този етап склад с некатегоризирани и описани двуинчови рулони.

1980

Отдел „Телевизионен фонд“ става пълноправен член на Международната федерация на телевизионните архиви ФИАТ, първи от архивните служби на телевизиите от бившия социалистически лагер.

1981

По линия на международния обмен са получени първите видеозаписи на касети Уматик.

1984

Към отдел „Телевизионен фонд“ се прехвърля телевизионния видео и звуков архив. Създават звено „Видеотека“, ангажирано със съхранението на видеоносителите, както и звено „Фонотека“, ангажирано със съхранението и описването на звукозаписите на Българска телевизия. Извън рамките на архивната служба остават единствено видеоматериалите произведени от Дирекция „Информация“.

1985

Създава се звено „Видеопрограми“, което се ангажира с прегледа и създаването на информация за съдържанието на телевизионния видеоархив.

Средата на 80-те години на 20 век

Българска телевизия приключва своята производствена дейност с двуинчовите рулони. Започва паралелно излъчване на телевизионната програма от филмова лента и от едноинчови рулони. Постепенно последните стават основен производствен носител в телевизията.

1987

Постъпват първите записи на касети Бетакам.

1989

Архивната служба на Българска телевизия получава статут на национален архив.

Приетият на 25.04.1989г. Правилник за приложение на Закона за Държавния архивен фонд обявява отдел „Телевизионен фонд“ за орган за управление на ДАФ. С това, архивната служба получава статут на национален архив, който има право да комплектува и съхранява аудиовизуалната продукция на Българска телевизия и да взема самостоятелни решения при нейното използване.

1991

Започва компютърната обработка на информацията за съдържанието и отчета на телевизионния филмов и видеоархив.

1992

На базата на съществуващото звено „Видеопрограми“ се създава сектор „Златен фонд“, който поема основната тежест на обработката на архива на телевизията и на обслужването на телевизионните производствени звена. В практическа употреба с приемат въведените сред страните членове на ФИАТ критерии за категоризация на телевизионни видеопрограми. На архивната служба се предава видеоархива на Дирекция „Информация“.

1993

Към отдел „Телевизионен фонд“ се присъединява и телевизионният фотоархив, представляващ към момента хранилище с неописани фотонегативи. С това, 16 години след своето създаване, архивната служба успява да приеме в структурните си рамки всички видове аудиовизуални носители произвеждани в БНТ.

В телевизионното производство навлизат в употреба касетите Бетакам SP.

БНТ е домакин на конференция на ФИАТ, за организацията на която получава изключително висока оценка. През следващите години архивната служба на телевизията е мост за асоцииране на страните от Източна Европа към Федерацията.

1996

Отдел „Телевизионен фонд“ получава кадрова и техническа възможност за преглед и създаване на информация за съдържанието на архива на Дирекция „Информация“. Към този момент той включва 8000 рулона, 10000 касети Уматик и 3000 касети Бетакам без създадена информация за съдържание и без категоризация за безсрочно съхранение.

1997

БНТ закрива производственият процес на филмова лента.

1998

БНТ започва паралелно излъчване и от касети Бетакам SP и едноинчови рулони, с което последните постепенно са изместени като основен излъчвателен и производствен носител и излизат от телевизионното производство.

1999

Приема се „Правилник за набиране, съхранение, използване и продажба на материалите от телевизионния архив на БНТ“, регламентиращ дейността на фонда.

БНТ стартира Сателитен канал „ТВ България“, чиято програма в началото е изградена предимно от архивни материали.

Изгражда се вътрешна компютърна мрежа, даваща възможност на всички служители на телевизията да използват създадената база данни за съхраняваните материали.

2000

БНТ организира първото заседание на Учебната комисия към ФИАТ. Започва компютърната обработка на информацията за съдържанието на звуковия архив на телевизията.

2001

Започва компютърна обработка на информацията за съдържанието на фотоархива на БНТ.

2003

БНТ въвежда в употреба нов формат на производство – цифровите касети DVC PRO. През следващите години телевизията започва паралелно излъчване от касети Бекатам SP и DVC PRO.

2007

Приетият през годината Закон за Националния архивен фонд потвърждава статута на отдел „Телевизионен фонд“ като национален архив, неделима част от Националния архивен фонд.

2009

Юбилейната година се оказва една от най-трудните, но и най-успешни за отдел „Телевизионен фонд“. В началото на 2009г. стартира процеса по цифровизация на архива по линия на въведената система за цифрово производство, излъчване и архивиране АВИД. Продължава поддържането и на старите бази данни за съдържанието на архива, наброяващи на този етап 160000 компютърни екрана. В същото време архивната служба се сблъсква с един от най-сериозните проблеми в своята история – съхранението на филмовите материали в квартал „Захарна фабрика“. От януари месец базата е атакувана от ромски групи, които рушат металните подпорни колони на приземните етажи на сградата. Започва тежка операция по изнасяне на 750 тонния филмов архив, разположен на площ от 2000 кв.м. в поддържания от телевизията втори етаж. Част от материалите се транспортират в мазетата на РТВЦ Благоевград, а други се пренасят в пригодени помещения в базата на БНТ в НРТЦ. През месец май рухват плочите на две от централните хранилища в базата, освободени седмица преди това от съхранявания архив. Вътрешните складови помещения съдържащи основният филмов масив остават свързани с изходната рампа с 20 метрова пътека по линията на срутването на сградата. Появява се реална опасност както за загубата на архива, така и за човешки жертви. Пренасянето се затруднява и от проливните дъждове над София. През септември операцията е завършена с успех, без да се загуби и метър филмова лента. През декември сградата окончателно рухва, а под руините загиват двама от грабещите метални подпорни колони роми.

Междувременно в базата в НРТЦ се завършва и предава на отдела първото изцяло строено за хранилище и оборудвано за целта помещение.

БНТ започва паралелно излъчване от касети Бетакам SP и DVC PRO, и от материали създадени по линия на системата за цифрово производство, излъчване и архивиране АВИД.

2011

БНТ спира излъчването от касети Бетакам SP.

2015