Jounalismfund Europe

Обучение с фокус Черно море

Проект „Екожурналистически разследвания: Черно море и Дунав в светлината на прожекторите“: Първо обучение за разследващи български и румънски журналисти с фокус екологичните проблеми на Черно море

На 19 и 20 септември 2024 г. в к.к. „Златни пясъци“ се проведе първото обучение за журналисти от БНТ и от румънската обществена телевизия TVR в рамките на проекта на БНТ „Екожурналистически разследвания: Черно море и Дунав в светлината на прожекторите“, реализиран с подкрепата на Jounalismfund Europe vzw.

Първият семинарен ден на обучението започна с лекция на водещия екперт по климат и енергийни политики Георги Стефанов, който в периода 2008–2021 г. ръководи и развива климатичната и енергийна програма в българския офис на международната природозащитна организация WWF (Световен фонд за природата). Във фокуса на лекцията бяха енергийните политики и геостратегическите предизвикателства в Черноморския регион, както и възможните отговори на въпроса дали алтернативните източници на енергия могат да бъдат решение на политическите проблеми в Черноморския басейн. Друг интересен за българските и румънските журналисти аспект на лекцията беше свързан със спора за морската граница между България и Румъния, продължаващ повече от 60 години въпреки дипломатическите преговори между двете страни, и доколко проектите за алтернативна енергия могат да осигурят неговото разрешаване.

Обучението продължи с лекция на Кремена Ватева – координатор на кампанията „Живо Черно море“ (‘Black Sea of Life’) на „Грийнпийс България“. Тя представи доклада на организацията, публикуван на 1 юли 2024 г., и изготвен съвместно с учените от Института по океанология на БАН, който подчертава критичната нужда от създаването на строго защитени морски зони в Черно море с цел ефективното опазване на живота в него от редица човешки фактори като прекомерния улов, нерегламентираното тралене, унищожаването на редки местообитания, замърсяването, еутрофикацията, големите газови индустриални проекти и войната в Украйна.

Интерес от страна на участващите журналисти предизвика и третата лекция от програмата на обучението на Спас Спасов – разследващ журналист и ръководител на кореспондентското бюро на „Дневник” във Варна. Той представи конкретни журналистически разследвания, свързани с критични екологични проблеми и случаи на корупция по българското черноморско крайбрежие, подчертавайки значението на разследващата журналистика за разкриването на тези проблеми и за насърчаването на прозрачността и отчетността на отговорните институции пред гражданите.

Първият ден на обучението приключи с дискусионен панел, в рамките на който журналистите от БНТ и TVR, заедно с лекторите, имаха възможност на обменят идеи, гледни точки и опит в реализирането на журналистически разследвания на екологични проблеми, тяхното въздействие върху обществото и ролята на журналистите в застъпничеството за устойчиво развитие и повишаване на ефективността и прозрачността на институциите.

През втория ден на обучението участващите журналисти посетиха „Аспарухово“ и се срещнаха с Емил Милев – председател на риболовно сдружение „Черноморски изгрев“, с когото обсъдиха теми, отнасящи се до екологичните проблеми и замърсяването на Черно море от гледна точка на хората, чието ежедневие и препитание са свързани с риболова, възможностите за насърчаване на устойчиви риболовни практики и борбата срещу незаконния риболов, осъществяването на риболовни дейности от български рибари във водите на Европейския съюз в Черно море, създаването на строго защитени черноморски зони, реализирането на проекти за изграждане на ветропаркове и др.

Уебинари

Проект “Екожурналистически разследвания: Черно море и Дунав в светлината на прожекторите”

Двата уебинари събраха журналисти от БНТ и от румънската обществена телевизия TVR, които обмениха опит и идеи по актуални екологични проблеми в Европа и в частност в Балканския регион.

Първият уебинар се проведе на 10 октомври 2024 г. и на него беше представено журналистическото разследване на Натали Донбак, Наоми Михара и Витория Торсело „Left Adrift: Climate Change Threatens Shellfish Farmers in Southern Europe“, в чийто фокус е влиянието на честите екстремни метеорологични явления, като морските топлинни вълни и проливните дъждове, върху събирането на ракообразни (миди и други черупчести видове) в Южна Европа, което от своя страна застрашава препитанието на местните общности. Разследването в Галисия, Испания, разкрива, че през 2024 г. много жени, традиционно занимаващи се със събиране на черупчести мекотели, са били лишени от възможността да работят поради масовото измиране на тези видове. Другата част от разследването, проведена в Таранто, Италия, показва, че производството на миди там е застрашено не само от климатичните промени, но и от замърсяването, причинено от най-големия стоманодобивен завод в Европа. Авторите на разследването констатират, че въпреки че Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури на стойност 6 милиарда евро е създаден с цел да подкрепя крайбрежните общности, много производители изразяват недоволство от закъснелите реакции на правителствата си, а също така и от обстоятелството, че при усвояване на средствата се дава предимство на по-големи индустриални интереси. В рамките на уебинара авторите споделиха своя опит и научени уроци, като заедно с участниците обсъдиха журналистическите подходи, използвани в подготовката и провеждането на разследването.

Вторият уебинар се проведе на 14 октомври 2024 г. с участието на Тасос Телоглу – един от авторите на разследването „Vardar/Axios: A River in Distress“, реализирано от екипи на IRL в Северна Македония и Inside Story в Гърция, и посветено на екологичното състояние на река Вардар (Аксиос), която е важен водоизточник за близо два милиона души в Северна Македония и Гърция, а чрез своите притоци – и за части от Сърбия и България. На базата на задълбочен преглед на наличната документация и статистически данни, интервюта и разговори с десетки заинтересовани страни и институции, и проучване на басейна на реката и съоръженията около него, разследването разкрива значителни проблеми в управлението на реката в Северна Македония, включително небрежност и злоупотреби с европейски средства, отпуснати за опазване на околната среда. В Гърция, въпреки че някои химични показатели са в рамките на нормите на ЕС, екологичното състояние на реката остава лошо. Комплексният характер на разследването разкрива негативното влияние на намаления воден поток, човешките интервенции и климатичните промени върху екосистемата, което от своя страна води до намаляване на биоразнообразието в и около реката. Участниците в уебинара обсъдиха спецификите на конкретното журналистическо разследване, основано на анализ и тълкуване на наличните данни (data-driven investigation), и споделиха своя опит и мнения за екологичните предизвикателства в региона, отчитайки критичната свързаност на държавите от Балканския регион чрез системата от реки, протичащи през техните територии.

Обучение с фокус Дунав

Проект „Екожурналистически разследвания: Черно море и Дунав в светлината на прожекторите“: Второ обучение за разследващи български и румънски журналисти с фокус екологичните проблеми на река Дунав

На 24 и 25 октомври 2024 г. в гр. Русе се проведе второто обучение за журналисти от БНТ и от румънската обществена телевизия TVR в рамките на проекта на БНТ „Екожурналистически разследвания: Черно море и Дунав в светлината на прожекторите“, реализиран с подкрепата на Jounalismfund Europe vzw.

Сутрешната сесия на първия ден на обучението беше открита от Георги Стефанов – водещ експерт по климат и енергийни политики, който в периода 2008–2021 г. ръководи и развива климатичната и енергийна програма в българския офис на международната природозащитна организация WWF (Световен фонд за природата). Неговата лекция беше посветена на това как разследващите журналисти могат по-добре да разберат и съответно да отразяват геополитическите и екологични рискове, засягащи района на река Дунав. Основният акцент беше поставен върху начините, по които медиите могат да играят роля в разкриването на сложни екологични казуси и поставянето им във фокуса на внимание на обществеността.

Сутрешната сесия продължи с презентация на Силвиу Ковальов – старши изследовател в Националния институт за изследване и развитие на делтата на река Дунав в гр. Тулча, Румъния, посветена на предизвикателствата пред биологичното разнообразие в Дунавската делта, където местните екосистеми са подложени на силен натиск както заради човешката намеса, така и в резултат от климатичните промени.

В рамките на следобедната сесия на обучението Камелия Йонеску и Кристина Мунтеану от WWF Румъния запознаха участващите журналисти с казуса “Бала”, поставяйки акцент върху критичните въпроси, свързани с управлението на обществените средства и неговото въздействие върху околната среда. Кристина Мунтеану продължи с лекция, посветена на бракониерството на есетри в река Дунав и борбата за опазването на тези “живи фосили”.

Първият ден на обучението приключи с дискусионен панел, в рамките на който журналистите от БНТ и TVR, заедно с лекторите, обмениха идеи, гледни точки и опит в реализирането на журналистически разследвания на екологични проблеми, засягащи река Дунав.

Вторият ден на обучението даде възможност на участващите журналисти да се запознаят отблизо с екологичните предизвикателства пред река Дунав на борда на кораба “Русчук”, който премина по маршрута от Русе до Дунав мост, включвайки обиколка на ключови локации в района.

На борда на кораба, Стоян Михов от WWF България проведе открита дискусия с журналистите, споделяйки своя опит с разследването на бракониерството на есетри в България – продължение на казуса, обсъден с колегите му от WWF Румъния предния ден. Михов също така коментира и проблемите, свързани с проекта за хидроелектрическа централа Turnu Măgurele – Никопол, който заплашва естествения речен баланс. Сесията приключи с представяне на темата за законния и незаконния добив на инертни материали по река Дунав, което породи дискусии относно необходимостта от засилване на контрола и подобряване на регулациите в региона.

Обучението беше оценено от журналистите, работещи върху екологични разследвания, свързани с Дунавския регион и Черноморския басейн, като ефективен инструмент за получаване не само на по-задълбочени познания за специфичните проблеми на региона, но и на практически насоки за провеждане на бъдещи съвместни разследвания.