Проект „Произход на замърсяването с пластмаса в долното течение на река Дунав“

Разследване на БНТ и TVR: Пластмасова инвазия в Дунав (ЧАСТ I)

Микропластмасата в Дунав се е превърнала в своеобразен инвазивен вид, който агресивно атакува и превзема живота в реката. Това е заключението от разследването, което направиха журналистите от БНТ - Милен Атанасов и Биляна Бонева, заедно с колегите им от румънската обществена телевизия TVR Алина Саланти и Ана-Мария Станку. (Публикацията в TVR вижте тук.) От рибарските мрежи до лабораториите - те търсиха отговори на въпроса какво се случва с рибите в Дунав, докато повърхностните води от долното течение на реката всеки ден изливат над 4 тона плаваща пластмаса в Черно море.

Първата част от разследването отвежда журналистите в лабораториите на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", в района на румънския град Галац в началото на Дунавската делта и в Института за морски изследвания "Григоре Антипа" в град Констанца край Черно море. С помощта на учени и хора, които добре познават различни участъци по долното течение на Дунав, журналистическият разказ разкрива как видимите и най-вече микроскопичните пластмасови частици се прокрадват в хранителната верига на водните организми, как достигат до тяхното потомство и как застрашават дори хората - онези, които са причина пластмасовите отпадъци да попадат в реката, а оттам - и в морето.

СНИМКА: Брегът на река Дунав в началото на делтата край румънския град Галац.

ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ЕДНА БЯЛА МРЯНА ОТ ДУНАВ ДО ШУМЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Коремът на мряната се е белнал под лъчите на слънцето, които се смесват с осветлението в една от лабораториите на катедра "Биология" във Факултета по природни науки на Шуменския университет. Рибата е чудесен представител на своя вид barbus barbus - едър екземпляр с тегло около 2 килограма. Уловена е в река Дунав край Белене и едва ли някога си е представяла, че ще бъде замразена и пренесена на разстояние 200 километра в източна посока, чак до университета в град Шумен.

"Ние тук имаме техника, ноу-хау и развита технология за изследване на микропластмасите в околната среда и в организмите. И така се роди съвсем естествено идеята да видим натоварването на дунавските обитатели с микропластмаси", обяснява проф. Николай Начев, който преподава "Екология и екологичен мониторинг" в Шуменския университет.

Впечатляващо е как професорът говори за замърсяването с пластмасови частици като за "зараза". Признава, че проблемът го потиска и тревожи. Но и разпалва научното му любопитство.

СНИМКА: Проф. Николай Начев заснема процеса по изследване на тъканите от бялата мряна.

"Понеже темата за заразяването с микропластмаси е изключително актуална и изключително важна в момента, тепърва тече така нареченото първично натрупване на данни. Дунав и долното течение на Дунав, част от което е и нашето крайбрежие, е много важно и много ключово от екологична гледна точка, тъй като явно тук се събират отпадъци от Централна и Източна Европа", разказва професорът.

Докато разсъждаваме над думите му за нерадостната екологична съдба на река Дунав, наблюдаваме с известно неудобство бялата мряна, която скоро ще се превърне в донор на тъкани в името на науката. Тази нейна жертва ще добави ценни данни към познанието за взаимодействието на плаващата пластмаса с речните обитатели. А този контакт е непрекъснат и все по-интензивен. Годишно река Дунав излива в Черно море стотици тонове пластмаса. И това са само предполагаемите видими количества, на база не особено изчерпателен мониторинг. Почти незабележимата за човешкото око микропластмаса също се носи по течението, утаява се, натрупва се и оставя своя отпечатък.

СНИМКА: Проф. Цветеслава Иванова и екипът на БНТ наблюдават процеса на вземане на проби от тъканите на бялата мряна.

"Вземат се по три проби от всяка част на рибата. Три от кожа, три от хриле, три от чревен тракт и три от хайвер", пояснява професор Цветеслава Иванова, декан на Факултета по природни науки.

Екип от три млади асистентки сръчно снове между масите със стъкленици и епруветки, докато нашият телевизионен екип наблюдава и заснема процеса отстрани, на почтително разстояние. Причините са две - да не се изпречим непохватно на пътя на науката и да не замърсим взетите проби. Възможно е миниатюрни влакна от дрехите ни да се вдигнат във въздуха и да попаднат в паничките или филтрите, през които минава изследваният материал. Познания, точна ръка и търпение са нужни, за да се стигне до крайните резултати от лабораторните изследвания. Процесът отнема дни, а ние не искаме той да бъде повтарян заради някаква си привнесена от нас нишка. Затова спазваме изискванията за стерилност и проследяваме с поглед обработката на взетите тъкани и прибирането на рибата обратно в хладилната камера. Ще минат два дни преди изсушеният материал върху филтъра да ни разкрие миниатюрната картина на един голям проблем - проникването на пластмасата в организма на речните риби.

СНИМКА: Освен заснемане, научните правила изискват и правенето на скици по време на лабораторното изследване.

МОМЕНТЪТ НА ИСТИНАТА - СТЕРЕОМИКРОСКОПЪТ НЕ ЛЪЖЕ

"В момента виждате нишки с неправилна форма. Сега доцент Ибрямова ще ги измери и ще ни покаже техния размер. Този софтуер дава възможност да правим това в реално време", разяснява ни професор Иванова.

Надвесили сме се над екрана на лаптопа, който предава изображение от стереомикроскоп на всяка част от пробата, взета от месото на бялата мряна преди два дни. Доцент Ибрямова внимателно обследва различните зони от филтъра с тъканта. За съжаление приятна изненада няма. При всяко преместване обективът на микроскопа показва наличие на пластмасови частици. Наистина прилича на зараза с нещо, което наподобява вируси и бактерии. Нещо, на което не му е там мястото.

СНИМКА: Екипът на БНТ, проф. Иванова и доц. Ибрямова наблюдават изображенията от стереомикроскопа на проба от тъканта на бялата мряна.

Професор Иванова е свикнала с тази гледка. Разказва ни, че при изследванията в нейната катедра на морски миди и на риби от Черно море и водоеми в страната почти не се срещат проби без наличие на пластмасови частици. Има ги навсякъде - и в хрилете, и в кожата, че дори и в хайвера на женските риби. Най-много са натрупаните в чревния тракт. По-малко са в месото. Но нашето наблюдение показва, че ги има и там. В случая тези на екрана пред нас са с различни форми и размери. Нишковидните достигат дължина от 0,978 милиметра, а другите с неправилен контур изискват по-различен подход - измерване на ширина и дължина. Всяка частица под милиметър до 20 микрометра е класифицирана като микропластмаса, пояснява проф. Иванова. Частиците под 20 микрометра са нанопластмаса, която също попада в живите организми.

СНИМКИ: Изображения от стереомикроскопа на частици микропластмаса в хрилете, кожата и хайвера на дунавската мряна

Деканът на катедра природни науки обобщава нерадостната картина: "Вижте колко много има всъщност на този филтър. Ако го обходим хубаво, което изисква около половин час, да се осредни, от всяко място, от трите проби, ще излязат приличен брой частици на три грама месо, което взехме преди два дни. Което не е никак малко. А приравнено на една риба, която дисекцирахме, около 2 кг е мряната, ще се окаже доста голямо количество пластмаса."

Учените, разбира се, не се задоволяват само с установяването на един голям проблем. Наличието на притеснителни количества пластмаса в организма на рибите логично води до следващия въпрос: как тя попада там?

ПЛАВАЩИ ПЛАСТМАСОВИ "ХАПКИ"

Рибите имат чудесно зрение, не по-лошо от това на хората - обяснил ни е професор Начев още в първия ден от изследването на бялата дунавска мряна. Сещаме се за този факт, когато професор Иванова ни споменава за описването на пластмасовите частици във водните организми по вид и цвят.

"Щом рибата може добре да различава цветове, това означава, че тя ще се храни с пластмасови частици, които имат цвят. Защото те приличат на плячка. Тя не различава, че това е пластмаса. За нея наподобява безгръбначно и плува като него - значи е плячка и тя се храни с него. Така че цветът на пластмасите, които ние произвеждаме, никак не е добър за рибите, защото обърква тяхното поведение. Тоест ние ги заблуждаваме, че това е храна."

Досущ като изкуствените примамки в риболова, наподобяващи дребни рибки или мухи. Само че едва ли хората си дават сметка, че раздробената пластмаса с различни цветове също може да накара рибата да "кълве". При попадане във водата различните видове микропластмаси претърпяват и химични модификации под въздействие на киселинността и температурата. Някои от тях започват да излъчват аромати, а това е още един начин да предизвикат апетита на рибите. Самата повърхност на микропластмасите предоставя пространство, за което се закачат водни микроорганизми. Образуват се плаващи "хапки", които привличат още повече рибите - с цвят, с аромат и с вкус.

Погълнатите частици пластмаса се натрупват в чревния тракт, а оттам по кръвния поток достигат до месото и органите на рибата. В хрилете ѝ те попадат чрез филтриране на водата. Пластмасовите частици, най-вече влакната, преминават и през най-фините системи на рибата, за да достигнат до хайвера на женските.

СНИМКИ: Изображения от стереомикроскопа на частици микропластмаса в чревния тракт на дунавската мряна

В зависимост от нейния вид и тъканите от организма, в който е навлязла, микропластмасата може да влияе по всевъзможни начини. По отношение на храната и размножаването, професор Иванова конкретизира:

"Частиците с неправилна форма могат наистина, ако са прекалено много, да задръстят червата на рибите и това да доведе до тяхната гибел. Има много предположения, освен запушването на червата, до какво би могло да доведе натрупването на тези пласмаси. Едно от тях е, че това ще увеличи ситостта, рибата ще си мисли, че е нахранена, а всъщност тя няма да е нахранена и това ще доведе до отслабване и намаляване на теглото ѝ, на месото. Има хипотези, че натрупването на микропластмасите в хайвера може да доведе до забавяне на растежа на поколението и забавяне на излюпването на рибите. А всъщност би могло да наруши според мен впоследствие и самото развитие на рибата. На ниво ДНК също се предизикват промени и мутации. Това го доказаха колегите от Института по молекулярна биология на БАН. В тази насока науката тепърва започва да се развива."

ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ, НЕДОСТАТЪЧНО ДАННИ

Няма как да избегнем мисълта за продължението на хранителната верига и влиянието на микропластмасата, която се трупа и в човешкия организъм. Установяването на въпросното влияние изисква натрупване на още и още научни данни. В типичния за него еволюционен захлас, човекът забелязва най-трудно особено мащабните проблеми, които застрашават живота и здравето му. Професор Начев е категоричен, че сравнително младата наука екология може само да алармира за "заразяването" с пластмаса и последиците от него:

"Нашият организъм на бозайниците, специално на човека, има портални вени на черния дроб. Тези филтриращи органи са преодолени от пластмасите. Те са минали оттам и са започнали да се натрупват. Натрупват се в организмите, които ползваме за храна. Натрупват се в домашните животни. Натрупват се в дивите животни, които ядем. Натрупват се в морските ресурси, които ползваме за храна. Навсякъде ги има. Страхувам се, че ще се наложи да си комуникираме с клиничните науки в следващия етап. В момента сме в етап на натрупване на данни къде и в коя част на тялото колко микропластмаса се натрупва и следващият много важен отговор трябва да даде медицината, за да каже какво е физиологичното влияние на тези частици за тялото и каква е клиничната картина на буквално заразените с микропластмаси организми, включително и хора. Защото може да се окажат много страшни взаимовръзките между състоянието на околната среда и здравословното състояние. Ще трябва да си говорим вече с физиолозите, с медицинските специалисти", обясни проф. Начев.

Водата в Дунав не признава граници. Същото важи за речните организми и, разбира се, за плаващата пластмаса, различна и по вид, и по размери. Активното натрупване на данни за микропластмасите в речните организми и потенциалните рискове за екосистемите и човешкото здраве тече с пълна сила и в съседна Румъния. Много въпроси повдига и влиянието на пластмасовото замърсяване в уникалната Дунавска делта - зона с богато биоразнообразие, осеяна с речни ръкави и езера.

ГАЛАЦ - В НАЧАЛОТО НА ДУНАВСКАТА ДЕЛТА

Нищо случайно няма в името на университета в югоизточния румънски град Галац. Висшето учебно заведение е наречено "Дунареа де Йош". В превод означава "Долни Дунав". Градът е разположен в началото на дунавската делта. Тук течението на реката се забавя, тя става по-широка, разделя се на ръкави и започва да трупа наноси. Заедно с тях делтата задържа и повече пластмасови частици. Тази е една от причините за последното изследване, наречено "Оценка на риска за човешкото здраве от натрупване на потенциално токсични елементи и микропластмаси в продукти от рибния пазар в басейна на река Дунав". Учени от три катедри на университета "Дунареа де Йош" са обединили сили в това изследване. Участие в него са взели специалисти в области като биотехнологии, аквакултури, химия, физика, биология и околна среда.

Проучването обхваща 23 вида риби и водни организми, включително и морски. Целта му е не само да установи натрупванията на микропластмаси във въпросните организми от речната делта и зоната, където тя контактува с Черно море, но и да анализира доколко те са безопасни за консумация. Резултатите от изследваните тъкани до голяма степен съвпадат с наблюденията на учените от Шуменския университет. В над 90% от пробите са открити пластмасови частици. Акцент в проучването са ядливите тъкани. Освен тежки метали, учените откриват в тях и микропластмаси. В немалко случаи видът на частиците е идентифициран като „полистиренов полимер“. Изводът в този смисъл звучи като тревожно предупреждение: "Микропластмасите представляват допълнителен риск, тъй като могат да действат като носители на токсични вещества и да натрупват и пренасят потенциално токсични елементи“.

СНИМКА: Дунавският бряг край град Галац след обилни валежи през пролетта на 2026 г.

Проучването привлича вниманието и с друг извод: "Рибите, отглеждани в контролирана среда, съдържат по-малко токсични елементи в сравнение с дивите". Причината е, че дивите видове са изложени на замърсена среда в Дунав и Черно море. Засега обаче хората могат да си отдъхнат. Въпреки наличието на замърсители, румънските учени стигат до успокояващо заключение, подкрепено с множество измервания и факти. "Консумацията на риба от Дунавския регион не представлява значителен риск за здравето, но замърсяването остава реален проблем, който трябва да се следи".

Проучването подчертава нуждата от редовен и подробен мониторинг и по-добър контрол върху замърсяването, особено с оглед на ролята на реката като източник на замърсители за Черно море.

ТРЪСТИКИТЕ - ФИЛТЪР ИЛИ ДЕПО ЗА ОТПАДЪЦИ

Взаимодействието между плаващите пластмасови отпадъци и тръстиковите системи в делтата на река Дунав е обект на няколко екологични изследвания, проведени от университета "Дунареа де Йош" през последните години. Учените установяват, че зоните с по-гъсти тръстики задържат повече микропластмаса и са причина за нейното утаяване. От една страна, те действат като филтър, който спира пластмасата по пътя ѝ към Черно море. Но от друга се превръщат в своеобразни "депа" за дългосрочно замърсяване, в които микропластмасите се задържат в калта около кореновата система на растенията и постепенно разпростират въздействието си върху екосистемата в и извън водата.

СНИМКА: Пластмасови отпадъци близо до началото на Дунавската делта край румънския бряг

Това влияние се наблюдава по цялата хранителна верига. Малките безгръбначни, които поглъщат микропластмаси във водата, на свой ред служат за храна на рибите. Това създава риск за по-големи хищници и птици, с каквито районът на делтата изобилства. При мидите се наблюдава запушване на филтриращите структури и намалена филтрационна способност. Самият състав на микроорганизмите около корените се променя, а рискът за увеличаване на патогенните бактерии нараства. Част от последствията са: нарушени процеси, свързани с разлагането на органичната материя и влошаване на качеството на водата. Не е чудно, че в силно замърсените тръстикови зони румънските учени са установили понижение в биоразнообразието. Въпреки тези "депа" обаче, голяма част от плаващата пластмаса все пак успява да премине през делтата на Дунав, за да стигне до Черно море.

КОНСТАНЦА - МЕЖДУ РЕКАТА И МОРЕТО

Констанца разполага с особени географски привилегии. Най-големият пристанищен град в Румъния му осигурява близост до крайбрежието, където водите на река Дунав чрез система от канали се вливат в Черно море. Какво по-подходящо място за изследване на влиянието на плаващата пластмаса, която е пътешествала в продължение на стотици, а в някои случаи и на хиляди километри, за да влезе в контакт с организмите и в речната, и в солената вода? Още повече, че тук се намира един от най-интересните научни и образователни центрове в региона - Институтът "Григоре Антипа". Той носи името на големия румънски биолог, зоолог и ихтиолог, който е изследвал фауната на Черно море, Дунавската делта и крайречните езера.

СНИМКА: Пристанищният румънски град Констанца.

В стила на същата традиция, но с помощта и на модерните технологии, учените от института фокусират дейностите си върху опазването на биоразнообразието, климатичните промени и устойчивото използване на морските ресурси. Ново изследване на института отчита сериозно замърсяване на румънското Черноморие с микропластмаса, което засяга морската екосистема.

При проучването пластмасови частици са открити в 93,3% от изследваните екземпляри от цаца и рапани и в 66,7 % от мидите, събрани в района. Анализите сравняват събраните данни с тези от подобни изследвания в районите на българските черноморски градове Варна и Бургас. Заключението показва по-висока честота на микропластмаси в морските организми, събрани от румънските води. Излиза, че близо до Дунавската делта замърсяването с пластмасови частици нараства.

Трудно може да се каже точно колко тона плаваща пластмаса се изливат през Дунав в Черно море всеки ден. Със сигурност количествата варират според сезоните, според нивото на реката и теченията. Едрите пластмасови отпадъци на повърхността са само част от този полимерен поток. Потъналата пластмаса в процес на раздробяване и утаяване също се движи в речното корито. Как се образува и откъде идва тя? Какво е нейното съдържание и най-важното - кои са основните замърсители? Тези въпроси са повод отново да поемем по долното течение на Дунав, за да разберем повече за контакта на реката с бреговете и притоците, който предизвиква пластмасовата зараза на най-значимия европейски воден път.

Tова разследване е осъществено с финансовата подкрепа на Journalism Science Alliance.

По проекта работиха:

Българските журналисти Биляна Бонева, Милен Атанасов и румънските журналисти Алина Саланти и Ана-Мария Станку.

English version - HERE

Разследване на БНТ и TVR: Превръща ли се Дунав в пластмасова супа? (ЧАСТ II)

Едрите плаващи отпадъци на повърхността са само част от пластмасовото нашествие по долното течение на река Дунав. Пластмасата се крие в храсти и корени, раздробява се, утаява се и продължава да се движи по дъното на речното корито. Откъде всъщност идва тя и кои са най-големите замърсители?

Журналистите от БНТ Милен Атанасов и Биляна Бонева и колегите им от румънската обществена телевизия TVR Алина Саланти и Ана-Мария Станку тръгват на лов за пластмаса по Дунав. Втората част от разследването им ги отвежда в природен парк "Персина", на борда на изследователския кораб "Рексдан", по плажовете в Румъния и близо до пристанището в Русе.

ПУКОТЪТ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО

Пролетта изпълва въздуха на защитената местност "Кайкуша" с пърхане, жужене, птичи песни, шумолене на треви. Странно пропукване разваля ефекта от тази природна идилия. Зловещият звук идва от чували с пластмасови бутилки, събрани от доброволци при последната акция по почистване на мочурливата местност на 5 километра югозападно от крайдунавския град Белене. Същият звук се разнася и от тръстиките наблизо. В основата на стъблата им са струпани още захвърлени пластмасови шишета, които се разширяват, свиват и пропукват под слънчевите лъчи.

Снимка: Пластмасов отпадък на плажа в гр. Белене срещу остров Магарец.

"Кайкуша" е влажна зона, която напомня за някогашните заливни низини край Дунав. Намира се на 5 км югоизточно от град Белене и е част от внушителния природен парк "Персина" - едно от най-дивите места по долното течение на реката, дом на 1100 животински вида. Напълно разбираме защо преди 25 години екологът Стоян Михов е избрал да заживее в Белене. Опазването и възстановяването на крайдунавските влажни зони се е превърнало в негова житейска мисия. През последните няколко години Стоян и служители на природния парк проучват и размножаването на дунавската скумрия. Рибите навлизат от Черно море, за да хвърлят хайвера си по долното течение на Дунав. Търсенето на хайвера им е равносилно на търсене на капка вода навътре в реката, разказва Стоян.

Стоян Михов, еколог: "Техните яйца са много леки. Те плуват във водата и са абсолютно прозрачни. Рибката, която се формира вътре в яйцето, е прозрачна. Очите ѝ са прозрачни. Всичко е прозрачно. Това е особеност, за да се защити от хищници. Ние използваме планктонни, ихтиопланктонни мрежи, доста фини, с които улавяме тези яйца и ги преброяваме. Въпреки че мрежата е с малък диаметър, ние хващаме в нея най-разнообразни естествени и неестествени материали. За съжаление, през последните години все по-често вътре в мрежата, заедно с яйцата, попадат и много частици пластмаса и всякакви други замърсяващи резултати от човешката дейност. И понякога нямаме яйца, но имаме повече пластмаси вътре в пробата."

Снимка: В търсене на хайвер от дунавска скумрия край Беленския архипелаг.

Изгубили сме представа за времето, докато наблюдаваме чаплите и кормораните от борда на изследователската лодка, с която Стоян и експертът по биоразнообразие Веселин Коев изследват речната зона край остров Магарец - част от местния дунавски архипелаг. Губим и представа за мащаби, докато думите на еколога ни потапят в микроскопичния свят на голямото пластмасово нашествие.

Стоян Михов, еколог: "Можем да видим тубата, която плува на повърхността, но тези парченца, които са във водата, близо до дъното, се забелязват трудно. Много често дори живите организми раздробяват пластмасата чисто механично, когато тя премине през стомаха на рибата. Едно парченце от 5 мм ще стане на 1 мм. След това ще бъде поето от рачетата, които живеят на дъното. Те ще го раздробят още на повече, опитвайки се да извлекат някаква храна от него, защото пластмасата обрасва с водорасли. Ракът не може да разбере, че това е пластмаса, обрасла с водорасли и се опитва да ги изяде, като я надробява допълнително. И всичко това идва в реката. На нас ще ни се стори, че водата е прозрачна, но тя всъщност носи със себе си много от пластмасата, която някога е била изхвърлена на някоя поляна или в някое дере."

Снимка: Изглед към част от Беленския архипелаг в река Дунав.

Това е само един от многобройните замърсяващи сценарии, в които пропукващата едра пластмаса от крайбрежните зони на Дунав се превръща в поток от микрочастици по долното течение на реката. Нова информация за тези частици добавят и румънските учени от "Рексдан" - най-големият и най-модерен кораб за комплексен мониторинг на река Дунав.

НА БОРДА НА ПЛАВАЩАТА ЛАБОРАТОРИЯ

Журналистът от TVR Алина Саланти е допусната до борда на "Рексдан" в момент, когато учените "залавят" пластмасови частици под повърхността, близо до румънския град Галац. Мрежата на уреда за вземане на проби от водата е много по-ситна от тази за улавяне на хайвер през размножителния период на рибите. Тя задържа всички частици с размер над 50 микрона. След събиране и обработване на пробите в лабораторни условия, отделените пластмасови частици образуват шарен калейдоскоп върху белия филтър. Трудно е да се установи точно колко, но със сигурност големи количества от тази микропластмаса се натрупват в Дунавската делта – район с уникална природа и биоразнообразие.

Снимка: Изследователският кораб "Рексдан" край румънския град Галац.

"Делтата на Дунав е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Говорим за изключително богато биоразнообразие, а микропластмасата оказва сериозно влияние върху водните организми, животните и птиците. Има изследвания, които доказват наличие на микропластмаса дори при птиците", обяснява Мадалина Кълмук, изследовател от Факултета по науки и околна среда в университета "Долни Дунав".

Във всички проби от вода и седименти, взети на борда на "Рексдан", учените откриват микропластмаси. Но в естествената среда тези пластмаси не се срещат в чист вид, напомня професор Лучиан Георгеску, който е координатор на изследователския комплекс "Рексдан".

Снимка: Изследване на дунавското течение край Галац за микропластмасови частици.

проф. д-р Лучиан Пуиу Георгеску, университет „Долни Дунав“: "Когато една микропластмасова частица попадне в организма, тя не влиза сама. Заедно с нея навлизат и веществата, полепнали по повърхността ѝ — тежки метали, остатъци от лекарства, пестициди, както и патогени, вируси и бактерии."

Малка полимерна бомба със закъснител. Ето в какво се превръщат раздробените пластмасови частици. Те стават носители на биологично и химическо съдържание, готови да се задействат и да предизвикат всевъзможни реакции при допир, прилепване или навлизане в живите организми. Всичко това се случва, докато се страхуваме, че някой ще ни имплантира чипове, за да промени навиците, възприятията или ДНК-то ни...

Снимка: Ето как изглеждат пластмасовите частици от речния поток по долното течение на р. Дунав.

Вече не смятаме, че определението "пластмасова супа" е пресилено, когато говорим за тоновете макро и микропластмаса по долното течение на Дунав. Едва ли обаче България и Румъния носят цялата отговорност за това замърсяване. Всъщност професор Георгеску е наясно какъв дял от него е предизвикан от двете държави.

Професор д-р Лучиан Пуиу Георгеску, Университет „Долни Дунав“: "Дунавският басейн обхваща около 33% от територията на Европейския съюз. Нашият изследователски кораб стига до Виена и извършва анализи по цялото течение на реката. Данните показват, че Румъния и България имат принос под 15% към замърсяването с микропластмаса. Останалите 85% идват от участъците нагоре по течението, преди Железни врата. Само че плаващата пластмаса се промъква през гигантския хидровъзел между Сърбия и Румъния, намира път покрай българския и румънския бряг, изпълва делтата на Дунав и неизменно стига до Черно море. "

ХАЙДЕ НА МОРЕ - С ПРИВКУС НА СОЛ И ПЛАСТМАСА

"Ако дойдеш на море и не хапнеш порция хамсия, сякаш ваканцията не е истинска. Но наскоро установихме наличие на микропластмаса в храносмилателния тракт на някои риби, традиционно консумирани в Румъния, България и Турция", споделя Елена Стойка, старши научен изследовател от Института за морски изследвания и развитие "Григоре Антипа".

Снимка: Пластмасови отпадъци край канало Дунав-Черно море край град Констанца.

Румънската журналистка от град Констанца Ана Мария Станку се среща с учени от института, за да се запознае с резултатите и изводите от последните им изследвания, свързани с нашествието на микропластмасата в крайбрежната зона. В разказа на Ана Мария и учените сякаш има от всичко: гастрономия, хищни и не толкова хищни организми, консуматори, текстил, пране, отпадни води, пречиствателни станции и замърсена морска среда.

Елена Стойка, старши научен изследовател от Института за морски изследвания и развитие "Григоре Антипа": "Освен хамсия, в Румъния все повече се консумират миди и рапани. Изследвахме и двата вида. Рапаните са хищници и се хранят с миди, затова искахме да разберем дали при тях концентрацията на микропластмаса не е още по-висока".

Снимка: Изследване на миди в лаборатория на инситута "Григоре Антипа" в гр. Констанца.

В мидите от пристанищната зона на Констанца учените откриват средно по 40 микропластмасови частици във всеки от изследваните екземпляри. За този притеснителен резултат има логично обяснение. Пристанищата са затворени пространства, в които микропластмасата се натрупва по-лесно. Данните на румънските учени за вида и формата на пластмасовите частици в организмите са сходни с тези на българските им колеги. Те сочат към миниатюрните нишки.

Елена Стойка, старши научен изследовател от Института за морски изследвания и развитие "Григоре Антипа": "Микровлакната са една от най-разпространените форми на микропластмаса в световния океан и в Черно море. Основният им източник е човешката дейност. Те се отделят при прането на синтетични дрехи. Тези пластмасови текстилни влакна попадат в канализацията, а пречиствателните станции все още не разполагат с достатъчно ефективни технологии, за да ги задържат. Така микрофибрите достигат до морската среда."

Снимка: Повечето микропластмаса в миди и риби, изследвани в Института "Григоре Антипа", е във вид на влакна.

Вече са натрупани огромни количества микропластмаса в Черно море, докато замърсяването на повърхността му е два пъти по-високо от това в Средиземно море, категорични са учените от института "Григоре Антипа". Те напомнят, че седиментите постоянно освобождават частици обратно във водата, че полимерната структура на пластмасата не позволява тя да се разгради напълно в естествената среда, а само за се раздробява все повече. Този процес може да продължи между сто и петстотин години.

НА ПЛАСТМАСОВО САФАРИ КРАЙ РУСЕ

Екипът на БНТ решава лично да атакува проблема. Иронията е, че го прави с пластмасови ръкавици и плик, но в името на експерименталния лов на едра и дребна пластмаса в района на хижа "Приста" - малко преди Дунав да навлезе в пристанищната зона на град Русе. В краткото пластмасово сафари е въвлечен и морския биолог Никола Бобчев. Макар и доста млад, той има богат опит в изследването на пластмасата в различни водни басейни.

Районът на пясъчната коса край Дунав изглежда сравнително незамърсен, но за броени минути успяваме да препълним плика с всякакви пластмасови отпадъци: едри и дребни, в различен стадий на раздробяване и сливане с речния пейзаж. Преобладават пластмасовите бутилки от вода и бира, но не липсват и парчета стиропор, полиамидни останки от рибарски мрежи и въжета, етикети с размити надписи на кирилица и латиница. Сред останалите трофеи са спукана топка, детска джапанка и гумен ботуш, за който научаваме, че е колкото гумен, толкова и със съдържание на пластмасови влакна. Никола търпеливо обяснява какво се случва с отпадъците в зоната между плитчините и растителността по влажния бряг, от който реката наскоро се е отдръпнала.

Никола Бобчев, морски биолог: "Когато големите пластмасови обекти се акумулират близо до брега през сухия период, утравиолетовите лъчи, колкото и да си мислим, че пластмасата е устойчива, силно ги разрушават. Една пластмасова чашка, повярвайте ми, по-дълго от едно лято не остава в същия си вид. Тя се разпада на малки парченца. Но това е само част от проблема. Индустрията също произвежда пластмаса в малки размери. Тези малки частици се влагат в козметиката, като абразивен продукт в паста за зъби или в почистващите кремове."

Снимка: Пластмаса от опаковки по пясъчната коса в района на хижа "Приста" край гр. Русе.

И не е само козметиката. Никола представя въздуха и пътищата като огромен генератор на микропластмаса, която се отделя от сцеплението на автомобилните гуми с асфалта и се смесва с фините прахови частици. Вятърът и дъждът постепенно ги изтласкват до водните басейни. Произвежданите от индустрията полимерни пелети за изработване на различни пластмасови предмети, често политат във въздуха при транспортиране с кораби и шлепове и така попадат в реката. Дори след смъртта на ракообразни, миди, риби или птици, пластмасата в телата им не се разлага, а отново се понася във водата или се утаява и полепва по дъното. Учените успяват да я открият в пясъка, като използват специални уреди от метал и стъкло. Логично възниква въпросът: щом като можем да откриваме и отделяме микропластмасата в лаборатории, не можем ли да я пресяваме и улавяме и извън тях? Никола има отговор.

Никола Бобчев, морски биолог: "По-старите пречиствателни станции не улавят толкова добре микропластмасовите частици, но модерните пречиствателни станции улавят над 90% от тях, което е един доста голям успех. Такива станции има и в България. Проблемът в България е, че все още има места, където липсва пречислателна станция."

Снимка: С помощта на уреди от метал и стъкло се установява концентрацията на пластмасови частици в речните седименти.

Тъжното признание на учените е, че засега няма ефективен начин за премахване на микропластмасата, плъзнала в реките и моретата. Но има начини за ограничаване на нейното нашествие. Сред тях са въвеждане на депозитна система за амбалажа, европейската норма за събиране на 90 % от пластмасовите бутилки, забраната на продукти с умишлено добавени пластмасови частици, инсталиране на филтри за микропластмаса в пералните машини за улавяне на нишките, които се отделят от изкуствените материи при пране. Но най-важното, изглежда, е да си признаем, че няма един или няколко големи замърсители, които да посочим назидателно с пръст. Горчивата истина е, че най-големият замърсител... сме всички ние, хората, с нашите навици, които са се сраснали с пластмасата. От това как и колко я допускаме в живота си, зависи дали тя ще попадне във въздуха, в реката, в морето, в хранителните вериги и оттам - в собствените ни тела.

Снимка: Проучвания на крайбрежните речни пластове в дълбочина разкриват наличие на пластмаса отпреди десетилетия.

След толкова много събрани данни, разговори и заснети кадри по румънския и българския бряг на Дунав, самите ние - журналистите от БНТ и TVR, започнахме да възприемаме пластмасата различно. Даваме си сметка, че тя буквално се наслоява във всички пластове на съвременния живот. Процесът е започнал преди век и половина. Но днес е достигнал потресаващи размери. И е повече от крайно време да го спрем. За да не наричат след векове времената, в които живеем "пластмасовата ера".

Tова разследване е осъществено с финансовата подкрепа на Journalism Science Alliance.

По проекта работиха българските журналисти Биляна Бонева, Милен Атанасов и румънските журналисти Алина Саланти и Ана-Мария Станку.

English version - HERE