Осмият ден — врата към вечността на Бога

В последната ни среща за тази година – 28 декември, ви предлагаме:

Всички бяхме религиозно неграмотни - 30 години след първото директно излъчване по БНТ на Рождественската литургия от патриаршеската катедрала в София.

Един искрен разказ от първо лице за колебанията, терзанията, усмивките, съмненията и голямото удовлетворение. Пред камерата на предаването застава една от колоритните личности на БНТ от недалечното минало - Мария Христова, която в края на 1989 г. в качеството й на отговорен редактор е "ощастливена" да организира първия директен ефир на православно богослужение по БНТ.

Чуйте за някои комични и не съвсем комични ситуации, свързани с това първо начинание на Националната телевизия, което вече има своята 30-годишна история.

Църквата трябва да даде повече място на чувствата.

Смехът е типично човешко проявление. Има ли обаче място за него в Библията, какво е отношението към иронията, присмеха и веселието и има ли място за тях в християнството?

Архиепископ Христо Писаров от Вселенската съборна църква заяви: "Широко разпространено е мнението, че Христос не се е смял. В Евангелието се казва, че Христос се е възрадвал. Ако Бог е съвършен, той не може да не се е веселил. Правил го е заедно с хората. Всички радостни трябва да сме в духа, но това не означава, че не можем да изпитваме тъга или мъка. Но най-отгоре трябва да е надеждата. Религиозните празници не трябва да се противопоставят на светските“.

Нашият гост смята, че християните не бива да отричат празнуването на Новата година, каквито тенденции има сред някои ревностни вярващи, защото отмерването на времето, макар да е чисто човешко дело, все пак е свързано с Божия план за устройството на вселената. Разбира се, един по-умерен подход към празника винаги е за предпочитане пред това той да се превърне в повод за оргии и невъздържаност.

Осмият ден - врата към вечността на Бога - разказ за големия празник, който Църквата чества на 1 януари - Обрезание Господне, и коментар на нашия гост архиепископ Христо Писаров.

Дичо Зограф – една забравена истинска възрожденска личност. За прочутия иконописец - от с. Тресонче, Дебърско, за неговия син Аврам Дичов и за школата, която прави Дебърските зографи прочути колкото и колегите им от Самоков, разговаряме с доц. Ралица Русева. Поводът е 200-годишнината от рождението на Дичо Зограф. Разговорът за него илюстрираме с икони и стенописи на талантливия дебърчанин от Охрид, Босилеградско и от Криптата, някои от които пазим в нашия архив повече от 20 години.

Според доц. Русева „Дичо Зограф е не само художник, бил е ерудит. Създава нова иконография, обвързана с историята. Свързан е с известни личности по това време както в цивилния, така и в църковния живот. Произведенията му са изписани и на български, и на гръцки. Историческата мисия на живота му продължава синът му Аврам, който обаче отстъпва по художествено майсторство далеч от своя баща“.

Нашият гост напомня, че двамата зографи - баща и син - са свързани с борбите за църковна независимост на българите, имат познанства с редица бележити български възрожденци и оставят трайна диря в българската култура. За съжаление, българската общественост пропусна да отбележи този знаменит български зограф - за разлика от събратята ни в Северна Македония, които му посветиха редица инициативи, много от които - под патронажа на Македонската църква.

Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения: по БНТ 1 – в понеделник от 12.30 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч., в понеделник срещу вторник от 2.50 часа и в петък от 12.30ч., а по БНТ 2 – в събота от 7.00 часа.

ЕКИПЪТ НА „ВЯРА И ОБЩЕСТВО” ВИ ПОЖЕЛАВА ЩАСТЛИВА И БЛАГОСЛОВЕНА НОВАТА 2020 ГОДИНА!

Следващата ни среща е на 4 януари, както обикновено - в 14 ч. по БНТ1.