Социалната кухня към манастира на сестрите евхаристинки

„Еретично и противоречащо на християнството е поставянето на знак за равенство между русофобия и антиправославие” – години наред различни автори в различни текстове правят точно това - слагат знак за равенство между русофобията и антиправославието. Това ни дава повод да попитаме: основателно ли е това отъждестяване, защо само несъгласието с Русия се нарича и „антиправославие”, но не и критичното говорене да речем срещу Гърция, Сърбия или друга страна с преобладаващо православно изповедание? За Тони Николов от сп. „Християнство и култура” – „В Русия се заговори за православна цивилизация. Идеята да територизираш една държава и да позиционираш Бог в нея е странна. Оттук всеки, който критикува Русия е русофоб и антиправославен. Виждаме особена имперска богоизбранност – Русия смята, че православният свят трябва да гравитира около нея. Така се получава едно национализиране и етнизиране на християнството.” По различно е мнението на Явор Дачков, публицист и богослов. „ Отъждествяването на русофобията и антиправославието са крайни изказвания на случайни хора. Това са геополитически изсазвания. В либералния свят обаче, Христос пречи и се появява едно богоборчество. Америка се опита да влезе в задния двор на Русия, опита се да я руинизира през православието, чрез Вселенския патриарх. Това е защитна реакция от агресията срещу Русия. В Украйна, например поставиха почти криминални типове в управлението, за да се инспирира тази антируска истерия. Но хората са несъвършени в изказа си и понякога се защитават неумело.” Мнението по тази тема на известния руски богослов проф. дякон Андрей Кураев е : ”Отъждествяването на ”русофобията” с „антиправославието” е полемистичен конструкт. В Евангелието не са даденигаранции за спасение или богоизбраност на нито една нация или държава...” Всички позиции в пълнота можете да проследите в предаването, което е качено на страницата на „Вяра и общество” в сайта на БНТ1.

Да помогнеш на нуждаещия се не само с храна, но и с добра дума – репортаж за социалната кухня към манастира на сестрите евхаристинки в София. Те, вече шеста година, с милосърдие и съпричастност помагат на бедни и страдащи с лекарства и храна, подкрепят общуването им с Господ и помагат да запазят вярата си, въпреки изпитанията.

„Едно пътуване, когато Църквата излиза от храма” - за свещената география на християнството и истинското поклонение в Светите земи след приключване на първото пътуване до Израел, организирано от Поклонническо-информационния център към Софийската митрополия. Професионалният водач на групата – доц. Екатерина Дамянова, преподавател в Богословския факултет, ни разказва: „ Това беше едно поклонническо пътуване със специален акцент – неговата църковност. Преживява се видяното с четене на светите текстове на съответните автентични места, голяма част от поклонниците приеха свето причастие, нямаше умора, имаше среща с Йерусалимския патриарх и неговото първо обръщение беше към българската група, размениха се дарове, проведе се доста интересен разговор. В групата имаше хора от всички краища на България, както и вярващи от енориите зад граница.” Разказът е илюстриран с богат снимков материал от пътуването.

Старите свитъци от Кумран отново разпалиха откривателския пламък у археолозите – материал от международния видеообмен за подновяването на разкопките в пещерите край Мъртво море.

Ако сте пропуснали първото излъчване на «Вяра и общество», може да проследите предаването и чрез неговите повторения:по БНТ 1 – в неделя срещу понеделник от 4.45 ч., по БНТ 4 – в неделя от 11.00 ч. и в понеделник срещу вторник от 3.15 часа, а по БНТ 2 – в събота от 9.30 часа

Екипът на „Вяра и общество”