За Божието и за Кесаревото

Предаване: Вяра и общество с Горан Благоев, 11.09.2020

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

„Когато има управник с порочно поведение трябва да следваме пътя на св. Йоан Кръстител и да изобличаваме.” Християнството не е революционно обществена сила за насилствена промяна на света. Тя е непредаваема в социалните категории на този свят. Тя е блага вест за спасение и Царство Божие, което не е от този свят. Но Царство Божие ли е Църквата? Съществува ли възможност за смесено царство, в което „Божието” и „Кесаревото” не са достатъчно разделени и едното подменя другото? За Грета Ганева от Обединени Евангелски църкви, член на Националния съвет на религиозните общности в България «Господ е създал човек със свободна воля. Уважил е волята му като отделен човек и волята на отделни народи. Ако, обаче използваш властта срещу човешката личност, то всеки може да изрази своя протест. Цялата власт произтича от народа и следва всеки от нас да има власт да отговори, иначе ставаме съучастници.» Според доц. д-р Константин Нушев «в модерни времена християнската цивилизация започва нова страница. Църква и държава взаимно се признават, но институционално не се смесват. Държавата не може да налага религиозен култ. Иначе трябва да се разпознава греха и тогава духовната власт не може да мълчи. Църквата е отделена от държавата, но не и от своя народ. И следва при нужда да реагира, но не по начина на политиците.»