Иконите – почитани и отричани или за основите на византийския протестантизъм

Предаване: Вяра и общество с Горан Благоев, 19.03.2016

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

„Иконата е мястото, където присъства онзи, на когото се молим” – в навечерието на Неделя православна или Неделя на светите икони разговор за процесите, породили иконоборството и за богословската същност на иконите. „Най-дълбокото основание за иконопочитането е евхаристията (светото причастие)”- смята проф. Калин Янакиев. „Иконата е есхатологичен образ, тя ни гледа от края, от царството Божие, към което се стремим, към което се приближаваме и чрез което се причастяваме. А богомолецът в храма представлява жива икона. Когато свещеникът кади, той го прави за иконите, но и за всеки богомолец присъстващ в храма.” За доц. Веселина Вачкова „ако следваме думите на Спасителя „...защо търсите живия сред мъртвите?” християнството не би трябвало да има не само изображения, но и храмове. До VI век рядко е имало такива. Първото изображение на „Св.София” се е появило през Х век.” И добавя: „ Обикновеният монах във Византия започва да се изживява като жива икона. Реакцията срещу това е иконоборството, като опит да се върне вярата в чистота и форма. Иконоборството е великата византийска протестантска революция. ”

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News