Милосърдие за бежанците, но и огради за тях. Дали Европа, която е основана на християнството, което повелява да помагаме на всеки без разлика на етническа принадлежност и религия, не проявява своите двойни стандарти в момента? Отговорите на този и други въпроси потърсихме във "Вяра и общество" с митрополита на БПЦ за Средна и Западна Европа – Антоний, архиепископ Христо Писаров от Вселенската съборна църква на Христос и журналиста от БНР – Николай Кръстев.
Митрополит Антоний каза, че не можем да останем безучастни при тази трагедия, която се случва. Позицията на църквата към страдащите, към гонените, към гладните, към жадните, към голите е ясна, защото това е и повелята на нашия Господ, обясни той. Според него, за да се предприемат едни трайни действия, трябва много добре да бъдат обмислени тези стъпки. Държавата трябва да бъде водеща в приеманите на бежанската вълна и селектирането на бежанците, защото една голяма част бягат от ужаса на войната, а други търсят своето по-добро препитание в Европа, смята той.
Архиепикоп Писаров е на мнение, че папа Францик и главите на православните църкви реагират на ситуацията адекватно, но на местно ниво нещата са други. Според него Европа е пред един сериозен проблем и това е проблем, който е и философски и светогледен. "Ние сме изправени пред залеза или пред трансформирането на една цяла епоха на Просвещението и това се усеща в момента", каза той. Християнската повеля, която е за любов към ближния, за ограмотяването на всеки човек, което е дало тласък на развитието на европейската култура, в момента среща повика на една реалност на преселение на народи, на цивилизационни прагове, на разломи, заяви Писаров.
"Аз се страхувам, че компасът на европейските християни в момента е много променен", каза Николай Кръстев. Новите условия и новото време, в което живеем, са създали един нов тип егоизъм - американският егоизъм, смята той. Според него на бежанците се гледа като на работна ръка, а не като на хора. Той е на мнение, че християните трябва да разбират, че светът, в който живеем ще ни предоставя непрекъснато подобни кризи и те няма да могат да бъдат решавани нито толкова лесно, нито толкова бързо.
Завещано на Църквата: да проповядваш на нехристияни
За църквите, които станаха джамии – една болезнена трансформация
„Вярата е куражът да живееш в едно несигурно време”
”Духовната власт не може да мълчи по време на кризи”
Успява ли Църквата да бъде опора на младите?
Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията
Срещу зилотизма във вярата или за крайните форми на православието
”Празник на небето, отворено за хората”
Православна психология по време на криза
"Страхът е от дявола, упованието е от Бога"
Вярата е сила, която дава способност да надскочиш себе си
Вяра, която се доказва чрез съмнение
Благодатният огън – по БНТ и на тази Велика събота
Празници по време на пандемия
"Ние сме заедно, защото нашият творец е един"
Вярата ни спасява от унизителния страх от смъртта!
Вяра и Църква в дни на изпитание
Защо Бог допусна Холокоста?
Когато благотворителността предизвика враждебност
Българската екзархия – важен етап за възстановяване на държавността
„Подценяваме жертвите, с които извоювахме църковната ни свобода!”
Персийски поети мюсюлмани пишат за Иисус Христос
Има ли рецепта за щастлив брак?
Неканонизираните мъченици
Съвременният християнски празник – вяра, атракция, зрелище
Последни броеве
