Неверието при българите е и институционален проблем

Предаване: Вяра и общество с Горан Благоев, 20.06.2015

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Защо българите сме най-слабо религиозният народ на Балканите? Може ли религията да бъде компенсаторен механизъм за бедните и необразованите? Мненията на нашите гости в студиото се разминаха по този въпрос.

vlcsnap-2015-06-20-19h29m02s145 За свещеник д-р Сава Кокудев „По-бедният, по-болният и по-нещастният е по-търсещият. Вярата не е психологически механизъм, а свидетелство за жив опит. Тоталитарните клишетата за Църквата вече не съществуват. Тя не е пазител само на българщината или на кухи традиции. Псевдотрадицията е свързана с езичество, суеверие, а добрата традиция е предверие към вярата.”

Д-р Огнян Димов, психоаналитик, е убеден, че „Българският народ е между два свята и в него е заложено нихилистично отношение. Иначе съвременният човек иска да свърже себе си и с вярата, и със съмнението. Ако се тръгне само по посока на вярата става фанатик, а само по пътя на съмнението изпада в депресия. Достойно е вярата в Бог да се появи в края на човешкия живот, като следствие на житейските търсения, а не в началото.”