Защо Всеправославният събор все още разделя църквите?

Съборът на о. Крит се проведе през лятото, но продължава да предизвиква коментари и позиции особенно на църквите, които не са участвали в него. През ноември Българската провославна църква излезе със своята позиция.

През месец юни на остров Крит Цариградският патриарх Вартоломей свика Събор на всички поместни православни църкви. Две седмици преди този най-висш форум на православния свят Българската Париаршия първа заяви отказ да участва в него и поиска отлагането му. Последваха я Антиохийската Патриаршия в Сирия, Грузинската и Руската. Така на о. Крит се събраха общо 10 от 14 поместни православни църкви. Те определиха форума като свят и велик събор на православието. През цялото време участниците в него се надяваха, че четирите църкви, които го бойкотираха ще изпратят свои представители поне за общата литургия, която ознаменува края му, за да се покаже пред света единството на православието. Но не би.

През октомври на тържествата по случая 25-годиншнината от интронизацията си цариградският патриарх Вертоломей се обърна към отсъствалите от събора: "Съборът, който от дълга време се подготвяше, най-накрая се осъществи по Божия милост, въпреки необяснимите за нас от богословска и църковна гледна точка необосновани отсъствия на някои църкви, към които просто отправям въпроса: В какво се усъмнихте?" Цариградският патриарх Вертоломей тактично не цитира точните думи от Евангелието, които Христос казва на апостол Петър: "Маловерецо, защо се усъмни?" Три седмици по-късно една от църквите, към която бе адресирано това посллание даде своя отговор. В заседанието си от 15 ноември Светият Синод на Българската Патриаршия пре становище, в което заявява: "Проведеният Събор на о. Крит не е нито велик, нито свят, нито е всеправославен поради неучастието в него на редица православни църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане." Становището на Светия синод поставя основен акцент върху само един от шестте документа, приети на събора, а именно този, който засяга диалога на Православната църква с останалите християнски общности. Според нашите архиереи приетите на Крит текстове съдържали несъответствие с православното църковно учение. Това, което поражда обаче още обезспокоителни въпроси е начинът, по който становището на Синода срещу събора бе оповестено в публичното пространство. Текстът, за който се твърди, че е приет на 15 ноември от Синода в пълен състав, бе публикуван на официалния сайта на  Българската Патриаршия точно две седмици по-късно, а цял месец след това бе оповестено, че синодалните членове са подписали документа.

Между тези дати се чу още едно авторитетно послание, което засяга Събора. На пищните тържества по случай 70-ия си рожден ден руският патриарх произнесе дълго слово, в което постави акцент и на форума от о. Крит. "Ние осъзнавахме, че при отсъствието дари на една поместнацърква Съборът не би могъл да постигне основната си цел - да покаже на целия свят единството на Вселенската Православна църква. Но съм убеден, че всички постъпиха по съвест и тези, които отидоха, и тези, които се въздържаха. При подписването на приетите съборни документи всеки участник също е постъпвал по съвест - едни са ги подписвали, а други не."

Два дни преди това официално слово патриарх Кирил беше по-конкретен в интервюто си, дадено пред руски журналисти. Той заяви, че Руската църква възприема случилото на Крит не като Събор, а единствето като среща, която е част от съборния процес, етап от пътя къв Всеправославен Събор.

Раздели ли Православието съборът на остров Крит? Защо Българската патриаршия продължава да го отрича в синхрон с Руската църква? Този форум Всеправославен събор ли е или предсъборна среща? Ще има ли нов събор, свикан този път от Москва? Защо основният препъни камък е документът, който визира диалога между православието и останалите християнски църкви? Кои са причините най-голямото събитие в православния свят през тази година все още да провокира повече въпроси, отколкото да дава отговори? Вижте коментарът на проф. Калин Янакиев и доц. Смилен Марков във "Вяра и общество".