За покаянието и прошката

Предаване: Вяра и общество с Горан Благоев, 21.02.2015

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Да се възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядваме Отца и Сина и Светия Дух, Троица единосъщна и неразделна. Този молитвен зов, запазен в Светата литургия, някога призовавал всички вярващи в храма да си простят взаимно, разменяйки си целувката на мира. И така било всяка неделя и на всеки празник, защото без да прости и да поиска прошка християнинът не бива да пристъпва към най-важното тайнство на църквата - причастяването с тялото и кръвта Христови. Целувката на помирението била израз на братската обич между верните, на тяхната благоразположение и привързаност едни към други, все неща, без които идна истинаска християнска общност не може да съществува. През вековете това взаимно опрощаване постепенно започнало да отпада и днес то е запазено само в католическата литургия. В православната църква целувката мира по време на харистийното богослужение продължават да разменят единствено духовниците преди да отправят молитва положените върху олтара хляб и вино да се пресътворят в тяло и кръв Христови. За всички миряни взаимното опрощение, съпроводено с целувката на мира останало само на вечернята на Сирница преди началото на Великия пост. Гост в студиото на "Вяра и общество" беше йеромонах Никанор от Гигинския манастир., за да си поговорим за прошката и покаянието в навечерието на Сирна неделя.